Преди 31 години , на 10 ноември 1989 г. приключи една епоха. На днешния ден милиони българи гледаха по новините преврата,  извършен от върхушката на БКП. На 10 ноември на пленума на Централния комитет на БКП Тодор Живков е  освободен от поста генерален секретар на партията, която управлява еднолично в продължение на 33 години.

 

Ден по -рано падна Берлинската стена. Започнаха политическите промени в страната и  тежкият преход на България към демокрация и пазарна икономика, който очевидно все още не е приключил. 

Всички ние, които живеехме зад стените на "социалистическия блок", хранехме огромни надежди както за своето , така и за бъдещето на децата си. Очаквахме свобода ,справедливост, общество , в което всеки, който полага труд и усилия, успява. Очаквахме свободни избори, свободна преса, независимост на властите и свободна пазарна икономика. И, разбира се,свободата и възможността да пътуваме. С изключение на последното , останалото го получихме в сурогатен вариант. Свободата на пътуване  през 2020 г. се превърна в мираж за целия свят. 

Днес, децата родени след 10 ноември, вече имат свои деца. И отново искат същите неща. Но онази надежда, която караше хиляди хора да излизат по площадите и да искат промяна, вече я няма. 

Днес на 10 ноември стоим затворени в домовете си, вторачени в телевизорите, за да чуем колко са новозаразените от коронавирус. Стоим в ступор, ужасени, очаквайки масовото чипиране и 5G антените, които ще ни изпържат мозъците./Макар, че гледането на риалити формати е далеч по-опасно за мозъка от високоскоростния интернет/.  За да избягаме от тази зловеща действителност, гледаме CNN и броим гласовете за Тръмп и Байдън. Всеки втори вече е специалист по американската избирателна система и се вълнува за отношенията на САЩ с Путин и Китай.  Присмиваме се на президента на държавата, която преди 30 години за мнозина бе Обетованата земя. 

Надеждата за живот в един свободен свят се е изпарила, а обществото е превключило на режим оцеляване. На мястото на Вярата се е настанил Страхът. 31 години по-късно светът е променен. Не само нашият, но и този в който искахме да живеем. Получихме свят, в които хората се отдалечават с бързи темпове от човечността и солидарността. 

Вероятно сме на прага на следващата епоха.