Ако приемем, че с краткосрочен хоризонт 2019 на Пловдив тепърва му предстои да разгърне закодирания в гените си потенциал, а в дългосрочен - Европейската столица на културата ще се себеутвърждава позиционно и ще се стреми към експанзия, то безусловно е полезно да се вгледаме в трансформацията на града през последните 26 години.

Неслучайно Уинстън Чърчил ни учи, че "колкото по-назад можем да погледнем, толкова по-напред е вероятно да видим".

В смутните години на българския преход се ражда една интересна карта на втория по големина български град. Необходимо е било съдържанието на териториалната скица да отразява реалността, която по това време все още е дълбоко комунистическа - въпреки сините знамена и революционните слогани. Но и едновременно с това да бъде политически коректно, но кога и как – на това е можел да отговори проницателен анализатор или по-правдоподобно - талантлив оракул. Всъщност изпълнението на картографите е било същинско акробатично дивижение по въже, а пропастта на размирните събития ги е дебнела със страшна сила.

Но какво показва картата:

Пролетариатът крачи бодро по пътя на Маркс и Енгелс

Ако иновативните мозъци на 21-ви век създадат машина на времето (разбира се, изобретена в пловдивско предприятие в Индустриална зона "Тракия") и чрез апарата се върнем преди 1890 година с карта в ръка и мисия да стигнем от Пионерския дом до хотел „Ленинград“, маршрутът ни би изглеждал по следния начин: Поемаме по „Фридрих Енгелс“, завиваме по „Карл Маркс“, поемаме по „Руски“, направо сме чак до „Москва“ и хоп, потапяме се в лукса на спалното градче. Същото трасе в наши дни би изминал един бъдещ зъболекар така: Факултет по дентална медицина, бул. „Христо Ботев“, бул. „Любен Каравелов“, „Руски“, „България“, ляв завой и сте пред крайната цел хотел „Санкт Петербург“.

„Георги Димитров“ се е преродил в „Цар Борис Трети Обединител“, „Лиляна Димитрова“ се е прекръстила на Цариградско шосе, а „Димитър Благоев“ се е превърнал в „Източен“.

„Русия не може да се победи; ти да си вземеш парите от даскала, който те е учил“

Героят на Вазов хаджи Мичо със сигурност в бил част от експертната група, която е кръщавала имената на паметници и площади. Така са се пръкнали „Ленинград“, улица „Ленин“, Хълма на Освободителите с Паметника на Съветската армия и поредица от иделопоклоннически названия.

Молове и супермаркети срещу цумове и румове

Когото и да попитате, ще ви разкаже с умиление за „уютната“ атмосфера на Нармага и съществува голяма вероятно да започне да ви убеждава, че днешните денонощни магазини, функциониращи 365 дни с рафтове, отрупани с артикули от различни марки, са си чиста лиготия.  От друга страна, посетителите на днешните молове със сигурност са осъдени на скуката да влязат в магазин на високотехнологичен бранд и да си закупят телевизор с тъч дисплей. Колко по-забавно би било да се разходиш парадно до магазина, да положиш подпис в книга за заявки и трепетно да чакаш месеци да получиш електронната кутия, излъчваща (при късмет) картина. И купоните за хляб и сирене също са интригуващ артефакт, много по-дефицитен от кино билет за 4Д. 

Ето ги и имената на най-известните магазини и ресторанти, в които в хипотезата на машината на времето можете да си купите… хм „от пиле мляко“: ЦУМ, РУМ, Образцов търговски дом, Нар-маг, Дет-маг, "Евмолпия", Ресторант-бар "Пълдин" и "Каменица", Ресторант "Алафрангите", "Тракийски стан", "Кишинев", "Българска сватба", "Стадиона", "Тунела", както и закусвалните "Панорама", "Дунав" и "Балкан".

„Разделяй и владей“ - 12 vs. 6

Сложно начинание е идентифицирането на причините защо Пловдив, който през 90-а година все още е бил далеч по-компактен, се е ръководил от дузина кметове. Днес градът се дели на 6 района, като начело на всеки има по един ръководител. Може би окрупняването е доходоносно начинание, но пък 12 кмета звучи като изкарано от приказка: „Цар имал 12 синове. На смъртния си одър трябвало да вземе решение кой ще управлява кралството му оттук насетне. Задачата била тежка, защото мъдрият владетел знаел, че не трябва да даде властта само на един – щяла да му се услади, пък и нямало достатъчно кадърен и отговорен, който да поеме юздите над великото кралство. В крайна сметка, за да угоди на всички тях, разделил царството на дузина части и така за всяко парче направил отговорен по един от синовете си.“.

Пловдив на една длан, или количествените натрупвания водят до качествени изменения

Тепърва предстои Пловдив да разцъфне под ударите на инфраструктурните промени и едвам взимащи си дъх в километричните тапи концесионери и инвеститори, а и не на последно място невероятните бетонни проекти. Но ние все пак тайничко храним надежда, че повечето от социалистическите хрумки ще си останат там където им е мястото – в историята. Защото „Трябва да помним че от опита е необходимо да извлечем само мъдростта, която се съдържа в него и нищо повече“.

За да обагрите в цветове ретро картината, публикуваме и текста, списан на картата, целящ да представи Пловдив на съвременниците му от 90-те:

Пловдив е един от най-старите и най-красиви градове на Балканския полуостров. Разположен е в сърцето на Тракия, сред ширналото се плодородно поле. Близостта на голямата река Хеброс (Марица), естествено укрепените хълмове и благоприятното стратегическо положение привличат първите заселници —траките, основали през V в. пр.н.е. тук своя държава — Одриското царство. Това доказват и археологическите находки, често разкривани на дълбочина до 7 м, под нивото на съвременния град.

През 342 г. пр.н.е. Филип II — Македонски покорява Тракия и е привлечен от "се­лището на трихълмието", което по-късно разширява и укрепва, а градът става изве­стен под името Филипополис (град на Филип).

След разпадането на Македонската държава войнственото и свободолюбиво тра­кийско население в града се освобождава, Филипополис получава името Пулпудева, променено по-късно от славяните в Пълдин, откъдето идва и днешното име на града - Пловдив.

През I в. пр.н.е., след упорита съпротива, Филипополис е завладян от римляните. Започва т.н. римска епоха (I - IV в.), оставила най-дълбоки и трайни следи върху исто­рическото и културното развитие на античния Пловдив, наречен Тримонциум (трихълмие). Започва четиривековен разцвет, прекъснат от нашествието на готите, разрушили и опустошили града, който след упадъка на Римската империя преминава под властта на Византия. Знатни фамилии ръководят неговите съдбини до идването на славяните и образуването на Първата българска държава, в чиито предели хан Крум включва и Пловдив.       

България е пред прага на Ренесанса, когато започва османското нашествие. През 1364 г. ордите на Лала-Шахин завладяват и опожаряват града, избиват голяма част от населението му.

През Възраждането Пловдив е един от центровете на борбата за народна просвета и култура, за църковна и национална независимост. Тук живеят и творят редица възро­жденци — Захарий Зограф, Станислав Дослевски, Христо Г. Данов, Найден Геров, Иван Вазов, Константин Величков.

На 16 януари 1878 г. градът възторжено посреща руските войни освободители, во­дени от капитан Бураго и донесли така желаната свобода на България.

В кървавите години на фашисткия терор пловдивчани са в първите редици на бор­бата. В периода на създаване и укрепване на Пловдивската партийна организация нейни ръководители са Д. Благоев и В. Коларов, възпитали комунисти, които в следващи­те години застават начело на трудещите се и оглавяват тяхната борба.

През 1919 г., в резултат на изборна победа, е основана Пловдивската комуна, която, просъществува­ла макар и три месеца, записва една от най-героичните страници в историята на рево­люционното и комунистическо движение в града. В годините на най-голямо изпита­ние достойните следовници на Благоев и Коларов организират населението за масова въоръжена борба против фашизма и капитализма.

Настъпва и дългоочакваният ден — 9 септември 1944 г. Днес за героизма на съветските войни разказва внушителният Паметник на Альоша — обобщен образ на руските братя освободители, паметник събрал обичта и признателността на цял един народ.

След победата на социалистическата революция настъпват години на бурен пре­лом. Днес Пловдив е вторият по големина и по промишлено производство град в страната.

За кратко време бяха изградени голям брой машиностроителни предприятия — за електро- и мотокари, за запаметяващи устройства, за пишещи машини, за дърво­обработващи машини, за пневматични и хидравлични прибори и др. Градът с право се гордее с такива крупни промишлени предприятия като Комбината за цветни метали "Димитър Благоев" и Текстилния комбинат "Марица".

Ежегодно Пловдив е център на Международния пловдивски панаир, на който си дават среща представители на деловите среди от петте континента и който се превръ­ща в блестящо доказателство на всестранния напредък на социалистическа България.

В града са изградени красиви и модерни жилищни комплекси: "Каменица", "Гага­рин", "Хр. Ботев", "Хр. Смирненски", "Младежки хълм", "Изгрев", "Свобода". Широ­ко е разгърнато и строителството на новия жилищен комплекс "Тракия".

В Пловдив има редица висши учебни заведения и много научни институти. Център е на богат културен живот. Тук е създаден първият в страната професионален театър, чийто наследник днес е Пловдивският драматичен театър. Определен дял в културния живот на града имат също Народната опера, кукленият театър, симфоничният ор­кестър, вокално-танцовият ансамбъл "Тракия", джазовият състав "Бели, зелени, чер­вени".

Дружеството на пловдивските писатели се ползва с името на една от най-дейните извънстолични литературни групи. В града са работили много талантливи худож­ници: Цанко Лавренов, Христо Станчев, Данаил Дечев, Златю Бояджиев, Борис Анге­лушев, а живописният старинен Пловдив вдъхновява за творчество и днес редица май­стори на четката.

Тихите улички с красивите като в приказка къщи на стария град ни връщат далеч назад, напомняйки за романтиката и красотата на едно отминало време. Древният Пловдив днес живее своя нов динамичен живот и уверено греди бъдещето си.


Виктория Петрова, TrafficNews.bg