Разтърсващо, магическо, вълшебно – думите не са достатъчни да опишат емоциите от невероятния концерт на британските прогресив рок великани Мерилиън на Античния театър, с който бе закрит рок фестивала Sound of the Ages. Групата в пълна степен демонстрира защо е считана за една от великите в историята на рок музиката и защо е избрана за прогресив рок група на годината във Великобритания. И никак не е чудно, че билетите за шоуто в емблематичната лондонска зала Роял Албърт Хол са били разпродадени буквално за 4 /четири/ минути.

Пловдивчани и гости от други градове и от чужбина имаха щастието да се докоснат до магията на Мерилиън в неповторимата атмосфера на Античния театър. Останаха без думи, а доста от тях пророниха и по някоя друга сълза от внезапно нахлули спомени, повикани от старите класики на бандата. Перфектният саунд /няма как да е иначе с озвучителния пулт на Роял Албърт Хол/, страхотните мултимедийни и светлинни ефекти, невероятните музиканти и огромният глас на малкия на ръст вокалист Стив Хогарт допрнесоха за вълшебството и незабравимите емоции от шоуто, продължило два часа и половина без прекъсване.

Точно в 20 часа зазвучаха първите акорди на последния албум на Мерилиън F.E.A.R., който бе достойно представен. Бе отделено и подобаващо място на незабравими парчета от култови албуми на групата от 90-те години и миналото десетилетие като Brave, Afraid of Sunlight, This Strange Engine, Marbles. С невероятната Sugar Mice бе представена и Фиш ерата от 80-те. Не липсваха и шегите. Обичам те, Стив, проехтя мъжки глас от публиката. И аз те обичам, човече, отвърна му Хогарт. Къде си, добре ли изглеждаш? Нито пък аз, добави невероятният вокалист, преди да продължи със следващото парче. В една от последните песни – King – за цената на славата и това да бъдеш известен, на огромния видеоекран зад групата гледахме кадри от едни от най-великите рок и поп изпълнители. Някои от тях – вече не между живите – като Кърт Кобейн, Майкъл Джексън, Леми Килмистър, Бон Скот, Джими Хендрикс и други.

Два часа след началото дойде време и за първия бис – The Invisible Man – отново с изключително въздействаща мултимедия. Групата се прибра, но публиката не я пусна. Това не беше предвидено, но вие сте великолепни тази вечер, каза Стив Хогарт при второто излизане на бандата на сцената. На Three Minute Boy фенове и Мерилиън се сляха в едно и хората запяха заедно с Хогарт. А спомените от неземното преживяване едва ли ще избледнеят някога.