Да имаш работа в България не е абсолютна гаранция, че ще избягаш от капана на бедността. Проектът на Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете за 2025 г., стъпващ на актуалните данни от Националния статистически институт, разкрива тревожни социални тенденции и разбива традиционните стереотипи. Докато жените понасят много по-тежко удара на недоимъка, когато останат сами или навлязат в пенсионна възраст, то при активно работещото население картината е коренно различна – мъжете много по-често попадат в категорията "работещи бедни".

През изминалата година общият дял на бедните сред заетите във възрастовата група 18-64 години е 11,8%. С други думи 1 на 10 работещи не може да покрие елементарни нужни със заплатата си. Рискът от бедност сред работещите мъже обаче е осезаемо по-висок – 12,8%, докато при работещите жени той е 10,6%. Тази разлика от 2,2 процентни пункта ясно показва, че въпреки по-високия си процент на заетост (74,2% при мъжете срещу 67,5% при жените), мъжете по-често не успяват да си осигурят доходи над прага на бедност само чрез труда си.

Огромен рисков фактор и за двата пола се оказва непълното работно време. Според статистиката, трудещите се на 4-часов или гъвкав договор са изложени на над три пъти по-висок риск от изпадане в бедност (34,2%) спрямо тези, които са наети на пълен работен ден (10%).

Общата картина в страната показва, че под прага на бедност (който за 2025 г. е фиксиран на 866,67 лв. средномесечно на лице от домакинство) живеят 21,2% от българите или над 1,36 милиона души. Като цяло жените в риск от бедност са повече – 22,0%, спрямо 20,4% при мъжете.

По-сериозен риск за финансова пропаст за жените обаче се генерира, когато те останат сами. Данните показват, че сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 3,7 процентни пункта по-висок, отколкото при самотно живеещите мъже.

Ситуацията става особено критична в пенсионна възраст. Ако в едно домакинство живее поне едно лице над 65 години, рискът от бедност скача драстично – с цели 16 процентни пункта спрямо домакинствата, в които живеят само хора под 65 години. Поради по-голямата си продължителност на живота (средно 26,5 години живот в пенсия за жените спрямо 19,7 години за мъжете), самотно живеещите възрастни жени се превръщат в една от най-маргинализираните и финансово уязвими групи в българското общество.

Социалното изключване има и друго, много ясно изразено лице, което предопределя бъдещето на нацията. Докладът доказва смазващото влияние на образованието на родителите върху съдбата на техните деца. Седем от десет деца (73,3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. За сравнение, при децата на родители с висше образование този дял е едва 6,7% – разлика от над 11 пъти.

Подобни са и пропастите по етнически признак. Най-висок е относителният дял на бедните сред самоопределилите се от ромската етническа група – 65,5%, следвани от турската (31,0%) и българската етническа група (15,1%). Нещо повече, цели 4,6% от ромските деца са напълно лишени от всички 13 основни материални показателя за нормален живот (като пресни плодове, месо, нови дрехи, обувки и място за учене).

Колко важна е държавната подкрепа за оцеляването на нацията? Статистиката дава смразяващ отговор - ако от доходите на домакинствата се изключат пенсиите и всички останали социални трансфери (обезщетения, детски надбавки и помощи), равнището на бедност в България би излетяло до катастрофалните 45,4%. Дори и само при премахването на социалните помощи (но със запазени пенсии), бедността би скочила до 29,0%.

Числата говорят сами за себе си и чертаят ясна посока за социалните политики. Докато при активното население проблемът изисква спешни мерки за справяне с капана на непълното работно време и ниските доходи от труд, то жените категорично се нуждаят от по-адекватна пенсионна защита и силна социална подкрепа. Само така те няма да бъдат обричани на мизерия в края на своя жизнен път, след десетилетия труд и грижи за семейството.