Американската компания Reflect Orbital разработва система от космически огледала, която трябва да осветява избрани райони на Земята след залез слънце. Амбицията е отразената светлина да се използва както за осветяване на обекти, така и за удължаване на работата на слънчевите електроцентрали, пише Kaldata.

Проектът обаче предизвиква притеснения сред астрономи и природозащитници. Нови научни изчисления показват, че планираното 54-метрово космическо огледало може да изглежда около 40 пъти по-ярко от пълната Луна за човек, намиращ се в осветената зона.

Изследването е дело на Мирослав Коцифай от Словашката академия на науките, Гашпар Бакош от Принстънския университет и Франтишек Кундрачик. Учените са моделирали разпространението на отразената слънчева светлина през атмосферата, включително разсейването ѝ от въздушните молекули и аерозолите.

Според изчисленията един спътник с 54-метров отражател ще осветява зона с диаметър около 5 километра. В нея осветеността ще достига приблизително 9,5 лукса – значително по-малко от дневната светлина, но достатъчно, за да промени изцяло вида на нощното небе.

В рамките на светлинния лъч небето може да прилича на сумрак непосредствено след залез, а дори най-ярките звезди да престанат да се виждат.

Въздействието няма да бъде ограничено само до непосредствено осветяваната зона. На 14 километра от центъра небето все още може да бъде по-ярко от обикновена лунна нощ. Дори на 34 километра сиянието в посоката на лъча може да надхвърля това при пълна Луна.

При едновременно използване на 400 космически огледала забележимото сияние може да се разпространи на разстояние до 80 километра. Подобна група отражатели би осигурила около 2400 лукса на земната повърхност – приблизително 2,4% от осветеността при пряка слънчева светлина и около 10 000 пъти повече от тази при пълна Луна.

Първият спътник вече има разрешение

Тези изчисления не се отнасят за първия демонстрационен апарат на компанията – Eärendil-1. Той ще бъде оборудван с огледало с размери 18 на 18 метра и трябва да работи на височина около 625 километра.

На 9 юли Федералната комисия по комуникациите на САЩ е разрешила изстрелването и експлоатацията му. Целта е да бъде проверено дали слънчевата светлина може да се насочва контролирано към предварително избран район.

Разрешението обаче обхваща основно радиовръзката, използваните честоти и мерките срещу образуването на космически отпадъци. Потенциалното светлинно замърсяване не попада в правомощията на комисията. Поради това възраженията на астрономи, природозащитни организации и над 1800 участници в общественото обсъждане не са довели до забрана на апарата.

Reflect Orbital твърди, че ще може да контролира интензивността на светлината и бързо да прекратява осветяването чрез завъртане на спътника. Компанията обещава още да избягва обсерваториите и защитените природни територии.

Плановете ѝ предвиждат броят на апаратите да нарасне до над 1000 през 2028 година, повече от 5000 през 2030 година и над 50 000 до 2035 година.

Подобна технология вече е изпробвана. През 1993 година руският товарен кораб „Прогрес М-15“ разгъва 20-метровото огледало „Знамя-2“. По данни от архивите на НАСА то създава движещо се петно от отразена слънчева светлина, което преминава над Европа.