Част от търговските обекти вече започват кампаниите си с намаления на основни хранителни продукти, а други ще се включат на по-късен етап. Мярката, известна като "Кошница с грижа" с основни стоки, има за цел да облекчи потребителите, но според част от българските производители ефектът ѝ върху местното земеделие остава спорен.

В землището на русенското село Чилнов Антон и Татяна Неделчеви отглеждат около 20 декара плодове и зеленчуци. Според тях основният проблем не е цената на българската продукция, а силната конкуренция от вносните стоки:

"Мисля, че няма да сработи. Докато го има този внос, ние трудно можем да реагираме на пазара. Можем да намалим цените, но себестойността на нашата продукция не отговаря на цените, на които се внасят стоки от съседните държави. При нас всичко е прясно, бере се ден за ден за пазара, няма залежала продукция. Ако се наложи, можем да направим намаления, но не знам как тази мярка ще подейства в големите вериги."

Семейството не работи с големи търговски вериги и продава продукцията си самостоятелно. Именно затова се опасява, че тежестта от подобни мерки може да бъде прехвърлена върху производителите.

"Според нас тази мярка ще бъде най-вече за сметка на дребния производител. Разходите ни непрекъснато растат – ток, вода, поливане, торове. Всичко е поскъпнало многократно. В същото време подпомагането намалява. Преди години сме получавали по две-три хиляди лева субсидии. Сега за тази година са преведени около 140 евро. Това е крайно недостатъчно." 

По думите на стопаните българските производители трудно могат да бъдат конкурентоспособни при условията на голям внос и различни нива на държавно подпомагане в отделните страни:

"Докато в други държави земеделието е сериозно субсидирано, при нас помощите намаляват. Вносът е огромен и така дребният производител не може да се развива. Не очакваме особена помощ от държавата. От година на година субсидиите и различните форми на подпомагане намаляват, а разходите продължават да растат."

Въпреки това, земеделците заявяват, че са готови да направят известни компромиси в цените, ако това помогне на потребителите:

"Едва ли можем да намалим цените с толкова, колкото се говори за големите магазини. Ние сами си произвеждаме продукцията и сами работим тук. Единственото, което наистина ни притиска, е вносът. Именно той ни убива като производители."

Според тях сериозен проблем е и липсата на достатъчен контрол върху предлагането на стоки, представяни като български:

"Има некоректни търговци, които се представят за земеделски производители, а продават вносна продукция като българска. Това е нещо, по което Министерството на земеделието трябва да работи. Трябва да има по-сериозен контрол. Не знам дали е по границите или на друго ниво, но влиза много евтина продукция и ние не можем да бъдем конкурентни на тези цени."

За да се справят с растящите разходи, стопаните разчитат основно на собствен труд и помощ от семейството:

"Опитваме се да се справяме сами. Децата идват да помагат. Ограничаваме разходите за работна ръка, доколкото можем. Механизираме част от дейностите и сами си правим различни помощни устройства, за да ни е по-лесно. Така успяваме да продължим."