Яли ли са българите телешко месо, което не е изследвано за „луда крава”? Това е един от въпросите, на който трябва да отговаря Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ след проверката на мисия от Брюксел у нас. Емисарите са били в България между 25 октомври и 1 ноември, като са гледали под лупа дейността на БАБХ, научи TrafficNews. Те са поискали обяснение по всички скандали, които лъснаха благодарение на публикации в медиите.
Един от тях, който бе разкрит след разследване на TrafficNews, бе за обществена поръчка за външна лаборатория, която да прави бързи тестове за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии /ТСЕ/, сред които е и смъртоносната за човека „луда крава”.
От описанието на поръчката на сайта на БАБХ става ясно, че от началото на 2019 г. бързите тестове, с които трябва да се следи стриктно за „луда крава” по европейска директива, не се правят за всички заклани животни. Като причина бе посочено, че акредитираните за това лаборатории към Националния диагностичен национално-изследователски ветеринаромедицински институт /НДНИВМИ/ не могат да се справят поради липса на диагностикуми.
Към датата на обявяването на поръчката – 15 юли 2019 г., в хладилниците на Института са се събрали 18 830 проби от мозъци, които чакат да бъдат изследвани. В същото време месото на закланите животни трябва да се съхранява докато не се получи потвърждение от теста, че то не е заразено.
Проверяващите от Брюксел били изумени след като разбрали за огромния брой неизследвани мозъци, а още повече се притеснили когато се оказало, че закланите животни ги няма във фризерите на кланиците.
Къде е месото - тепърва контролиращите органи ще дават обяснение. То може да е изхвърлено, но е много по-вероятно да е изядено. А дали сред животните е имало заразени с „луда крава” и дали заразата се е предала на човек – това няма как да разберем, защото симптомите се проявяват доста по-късно.
Може единствено да разчитаме, че не сме яли мозъци и нервна тъкан, а само пържоли, за които няма доказателства, че пренасят заразата.
Инспекторите от Брюксел са се интересували и защо поръчката за тестовете за ТСЕ е възложена на лаборатория, която е регистрирана месец преди това и няма нужния опит, нито пък от БАБХ са изисквали документи, с които да докаже колко проби е направила и дали има опит и технически възможности, за да се справи със задачата.
Изборът на Централна ветеринарна лаборатория за поръчката бе спрян от жалба в КЗК, но в последствие антимонополната комисия е отхвърлила възражението.
От БАБХ ще трябва да обясняват и защо Агенцията е сключила договори за т.нар. мобилни инсинератори за унищожаване на животински отпадъци, които останаха неизползваеми в разгара на епидемията от Африканска чума по свинете у нас, а десетки хиляди евтаназирани животни бяха загробвани. Това доведе до притеснения за възможна екокатастрофа особено в Русенско, където пламнаха няколко ферми.
Скандалът бе разкрит в разследване на журналистката Генка Шикерова, а главният прокурор Сотир Цацаров разпореди проверка.
БАБХ има 15 дни да даде отговори на тези въпроси. Според хора от ветеринарния бранш, Агенцията ще се оправдае с предишния изпълнителен директор д-р Дамян Илиев, който бе отстранен от поста на 24 септември и сменен от проф. Паскал Желязков. Според тях отдавна е било ясно, че д-р Илиев е бушон, който в един момент ще изгори, за да не пламнат други.
Още от категорията
Атанас Илков: Проверките на границата с Румъния няма да пречат на трафика след 1 януари