Как изглежда Пловдив през погледа на чужденците?  Дали хората, пристигнали да учат и работят в  града на седемте тепета, виждат места , които отдавна не правят впечатление на кореняците пловдивчани?  Харесват ли града, хората, културата, храната ни? Дали стереотипите, които ние сме изработили за самите нас, се възприемат от другите като типично български? Дали  представите ни за града и за нас самите, се припокрива с онова, което те мислят за нас? Нашият поглед ли е по-реален или другият, склонни ли сме да се самоидеализираме, или се подценяваме?  С тези и други въпроси TrafficNews.bg се обърна към млади хора от различни националности, които живеят , работят или учат в града. Ще ви представим разговорите с тях в поредицата „Пловдив отвън”

Хосе Антонио Круз Миранда е на 23 години от Кордоба, Испания. Живее в Пловдив една година и  много му харесва държавата и градът ни. Дошъл е тук за да учи, след като се е включил в студентската програма за обмен - Еразъм. Тук е студент по Туризъм във Висше Училище по Агробизнес и Развитие на Регионите. Избрал между държави като Полша, Холандия, Унгария и Турция и не съжалява за избора на Пловдив за град, в който да прекара една година от своя живот. Преди да дойде в страната ни знаел само за Христо Стоичков и с радост научава, че той е родом от града  на тепетата. Сред любимите му места в града са Центъра, Стария град, а  най-често  студентът посещава Гребната база. “Въпреки забраната да се скача от моста на Гребната база това бе едно от най-любимите ни занимания в топлите дни“ - с усмивка си спомня той.Настанява се в частни общежития, където живял с българи. Те го научили да готви ястия от българската кухня. Най-обичал да яде мусака и кюфтета. Не пропуснал да опита и напитки като ракия и боза, но определено не били неговите питиета. Въпреки всички хубави спомени, които е създал тук има и неща, които не са му харесали. Инфраструктурата на града му се струва много объркана, а улиците и сградите не добре оформени.

- Кой са нещата, които най-много  ще ти липсват от Пловдив?

Центъра на града и българките.

- Имаш ли приятели, с който все още да поддържаш контакт?

Да, за една година събрах приятелства от целия свят - българи, турци, сърби, летовци, гърци, италианци, португалци, поляци. Даже с някои от тях си обещахме след няколко години отново всички да се съберем в Пловдив.

- Каква е разликата между твоя град Кордоба и Пловдив?

Огромна. Всъщност по нищо не си приличат. 

- Един ден ако имаш възможността би ли се върнал да живееш в града?

Определено не. Да се върна на почивка или за няколко месеца - да. Но да живея в България едва ли.

Как ти се струват българите?

- Всъщност са доста мили хора. Зависи как се отнасяш с тях, но в повечето случаи винаги ми помагаха, когато изпадах в нужда.

Елизабет Аромова