Най-важното нещо за Пловдив днес е дали след годините на прогрес и вниманието което привлече като европейска столица на културата, градът няма да се върне в безвремието, в което беше изпаднал между 2007 г и 2011 г.? Тогава кмет на града бе настоящият кандидат за кмет г-н Славчо Атанасов. Две от нещата, с които управляваната от него община разкраси  Пловдив бяха странните образувания кръстени от пловдивчани “Рендето” и “Стружката”. Спомняте ли си ги?

“Рендето” стоеше на средата на Главната пред Градската художествена галерия, а другото “чудо на архитектурното изкуство” “Стружката” беше кацнало гордо на централния площад пред сградата на бившия партиен дом. Така че, едно от важните архитектурни постижения на Славчо Атанасовия мандат си остана с прякора “Стружката“.

Учудващо е, че след почти десетилетие на икономическо и инфраструктурно развитие, в разгара на годината, в която градът е европейска столица на културата, политическият елит в Пловдив е способен да предложи единствено лица и перспективи от миналото? Всъщност има обяснение за липсата на политическа алтернатива.

От една страна, въпреки инвестициите на държавата в Пловдив и огромната помощ на държавата, досегашният кмет Тотев очевидно бе неизбираем. Няма обяснение колко той трябва да е ядосал пловдивчани, че те гласуват за ГЕРБ, одобряват управлението на Бойко Борисов, но в същото време искат промяна в управлението на града. Премиерът Борисов обаче очевидно има обяснение, защото ГЕРБ издигна нов кандидат за кмет - Здравко Димитров. Досегашният областен управител е видимо открит, диалогичен и очевидно се ползва с подкрепата на десните избиратели извън ГЕРБ, нещо което ще е ключово за успеха му.

От друга страна, опозицията в лицето на БСП Пловдив не предлага промяна. БСП закъсня с кандидата си, нещо което стана традиция за социалистите в Пловдив. В последното десетилетие на местните избори те се превърнаха в присъдружна партия на националистическите формации. На теория БСП като основен опонент на ГЕРБ би трябвало да е партията, която да излъчи политически алтернатива в местните избори като идеи и като кандидати. Тя обаче е абдикирала от този си ангажимент към в Пловдив.

От трета страна, безсилието на БСП в местните избори в Пловдив дава шанс за политически реванш на Славчо Атанасов. Той бе избран за кмет през 2007 г. от коалиция между ВМРО и ГЕРБ. Веднага след изборите г-н Атанасов развали коалицията с ГЕРБ и въпреки вота на избирателите, сключи договорка с БСП и подмени вота на пловдивчани. Очевидно избирателите на БСП са гледали с благодарност на това, защото подкрепяха Славчо Атанасов на два поредни избора – през 2011 г. и през 2015 г. Той загуби и двата пъти срещу Иван Тотев, кандидат, който не бе способен да разшири политическото пространство около партията си. И двата пъти, през 2011 г. и през 2015 г. ГЕРБ спечели кметското място в Пловдив с помощта на десните избиратели. Пловдивчани отказват, правилно или не, да пуснат БСП в управлението на града си и това е една от важните причини Славчо Атанасов да загуби два пъти кметските избори. Единственият път когато спечели, бе с подкрепата на ГЕРБ, която хазартно проигра с политическата си прегръдка с левицата.

Не политическата близост на Славчо Атанасов с Георги Гергов и БСП обаче е най-големият му проблем. Проблемът на бившия кмет е, че е кандидат на миналото, който след два неуспешни опита да се върне във властта в Пловдив, продължава да търси политически реванш. Потърсих да видя дали г-н Атанасов е извадил някакви нови цели или приоритети заедно с поредната си кандидатура, този път като кандидат на НФСБ. Не намерих такива. Сигурно предстои да ги изработи. И понеже засега бъдеще не се вижда, си спомням единствено миналото с неговите символи “Рендето” и “Стружката”.