
Гръцката диня е като гръцкото море, което много българи избраха пред родното. Не е патриотично да купуваш вносна стока, а не made in BG. Но любеницата на комшиите е по-хубава от нашата - тя е по-сладка, по-червена, а корите са по-тънки, твърдят познавачи от борсата в столичния квартал „Дружба”. И въпреки че цените са по-високи – 50-60 ст. за кг, купувачи-ценители на сочния плод не липсват.
„Аз съм търговец, но продавам само вносни дини. Първи - още през април, излизат иранските. След това узряват турските. После минаваме на гръцки. Всички те са много сладки, с тънки кори. Чак след тях идват българските от Любимец, но те приключват много бързо. Най-късни са добруджанските”, обясни пред TrafficNews Маргарита, която държи сергия на столичната борса. Тя от години си има редовни клиенти, които пазаруват от нея, защото са сигурни, че стоката й е качествена. Затова казва, че не може да си позволи компромиси.
„В миналото дините от Любимец бяха прочути в цяла България. Но ги развалиха от алчност – искаха бързо да изкарат големи печалби", казва Маргарита.
Пред TrafficNews запознати с далаверата разказаха, че най-известните в миналото карпузи са изгубили славата си, защото мургави "генетици" започнали да кръстосват диня и кратуна. Това е растение от семейството на тиквите, а сухият му плод в миналото се е изрязвал в единия край и се е използвал като черпак. Пишман производители от Любимец присаждали калем от динята на кратуна, за да са сигурни, че плодът ще е твърд и траен. От това обаче иначе сочният плод става жилав и безвкусен. От лошия имидж пък пострадаха всички в Любимец, които се препитават от роденото на бостана.
Сега стопани от южния град се опитват да върнат качеството, като залагат на нов сорт - соренто. В Добруджа пък еспериментират с румънско семе - арашан.
Маргарита е решила да не работи с български производители и по други причини – твърди, че те не са коректни. „Договарям се с производител от Добрич за 24 тона дини. Когато дойде тирът обаче се оказва, че 1/3 от стоката е за бракуване, което е за моя сметка.
В същото време - вдигам телефона на гръка – той ми ги дава двойно по-скъпо. Но допуска и 3% фира. Така, ако в тира 1-1,5 тона са с дефекти, аз не съм на загуба, защото не съм ги платила”, обяснява Маргарита.
Според нея не вносът убива българското производство, а това, че българският производител не се е научил как се търгува. "На иранците никой не им знае езика, но и с тях се работи по-добре", казва жената.
Голям проблем е и че нашите стопани не дават фактури, а така търговецът не може да отчете стоката си.
„Нас, легалните търговци, през ден ни проверяват за какво ли не. А тези, които се пишат производители, но всъщност са прекупвачи – обикновено от малцинствата, никой за нищо не ги закача. Те вземат и субсидии, а касовият апарат за тях е лукс. Но идват инспекторите и си затварят очите. Казват: за какво да им пиша актове, като няма какво да им взема”, оплакват се търговците на борсата в „Дружба”.
А как се познава хубавата диня? „Тя трябва да се усети. За да имаш този усет е нужно да си бил и производител, и продавач”, казва Маргарита, която е от Хасково, но е живяла и във Варна, и в София. Според нея нито шарката, нито кънтенето са гаранция, че като се прибереш вкъщи и разрежеш плода, няма да е зелен, презрял или изветрял. Номерът с изрязването на триъгълниче, за да се види колко е червена, също не вършел работа, защото и за това си имало търговски трикове.
„Динята е като жена – мнозина я почукват, но в края на краищата един я взема”, шегуват се зевзеците на борсата в „Дружба”.
Още от категорията
Виж всички

Камион се запали, затвориха движението край Хасково СНИМКИ

МВР обяви младо момиче за национално издирване
Акценти
Виж всички




Почина холивудската легенда Робърт Редфорд



Ученик от Хасково извади оръжие и стреля в класната стая
