9% ДДС върху храната и безалкохолните напитки, консумирани в заведение, както и върху хотелското настаняване и туристическите пакети може да останат и след Нова година. Условието обаче е всички обекти да минат на патентен данък, се разбра след среща на представители на туристическия бранш с премиера Николай Денков и финансовия министър Асен Василев, организирана от министърката на туризма Зарица Динкова в късния следобед в четвъртък, пише “24 часа”.

Идеята е възникнала това лято покрай многобройните проверки на НАП по Черноморието, разказал на срещата Асен Василев. Шефът на приходната агенция Румен Спецов му се оплакал, че сегашните глоби, налагани на заведения и хотели за неспазване на данъчното законодателство, са неефективни и проблемите могат да се решат, ако минат на патентен данък.

При ресторантите той ще се определя според броя на местата за сядане, а в хотелите - според броя на леглата. Ще има и допълнително зониране, така че ставката ще е различна за ресторант на булевард “Витоша” в столицата и в крайпътно заведение, както и в курортите по морето. Според финансовия министър патентният данък е и по-ефективен за планиране на приходите в хазната.

Първите реакции от бранша засега са, че приема промяната. Шефът на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов например заяви, че така е организирана данъчната система в много страни в ЕС и патентният данък е по-справедлив, но зависи от конкретните ставки.

Заплатите само по банков път, стриктно издаване на касови бележки, изрядно счетоводство, поискал обаче в замяна министърът от бранша. 

Решение не било взето, разговорите щели да продължат. Докато няма такова, намерението на финансовото министерство е ДДС да остане 9% за туроператорите, а за ресторантьорите да се върне в нормален размер.

На срещата в четвъртък са обсъдени и мерки, с които да се помогне на туристическият бранш. Асен Василев е заявил, че всички искания, които не са корпоративни, а засягат целия отрасъл, ще бъдат внимателно проучени и има вероятност да  се удовлетворят, разказаха участници в срещата.

Едно от тях засяга трудовото и данъчното законодателство. Ресторантьори и хотелиери са повдигнали въпроса за допълнителния труд, който се полага през сезона. Тогава често персоналът работи извънредно.

В туризма няма браншови колективен трудов договор, който да определя лимита от часове за работна седмица, и предложението е да се приеме горна граница. Осигуровките върху допълнително положените часове труд според Кодекса на труда са по-високи и съответно върху тях се дължи данък общ доход. Идеята е да се определи, че в туристическия сектор работната седмица е примерно 40 часа и за часовете над този таван се плащат съответните осигуровки, но държавата да опрощава данъка върху тях, разказа участник в срещата.

Другото искане, което ще се разгледа още преди съставянето на бюджета за догодина, засяга рекламата на българския туризъм в чужбина, която се прави за сметка на туроператори, хотели и курортни комплекси.

По принцип, когато се сключва договор с външен контрагент за докарване на гости от чужбина, между 1 и 3% от стойността на договора се плаща на външния партньор, за да направи рекламните материали. При сключване на договор с booking и други платформи за продажба на нощувки таксата е дори 18%, като това се смята за разход за популяризиране на обекта.

Тъй като във всички тези случаи става дума за рекламиране и на България, идеята е държавата да компенсира част от тези разходи, примерно 50%. Тези пари трябва да са извън бюджета за национална реклама, който през последните години се движи между 20 и 30 млн. лв. годишно. Подчертано е било, че е най-добре такова компенсиране да се прави само на фирми, които са членове на някое браншово сдружение.