Българският пазар на недвижими имоти се очертава в топ листите на Европейския съюз, отчитайки впечатляващ ръст на цените въпреки лекото охлаждане при обема на сделките през предходната година. Данните от Евростат за първото тримесечие на 2026 г. и статистиката на Агенцията по вписванията за второто тримесечие на годината чертаят картина на силно търсене и растяща стойност на жилищата.
През първото тримесечие на 2026 г. цените на жилищата в България са скочили с впечатляващите 14.8% на годишна база (спрямо същото тримесечие на 2025 г.). С този резултат страната ни се нарежда на второ място в целия Европейски съюз, отстъпвайки единствено на Португалия, където ръстът е 17.8%. За сравнение, средното увеличение за ЕС е 5.1%, а за еврозоната – 4.7%.
Още по-показателна е краткосрочната динамика. При сравнение с предходното, четвърто тримесечие на 2025 г., България е абсолютният отличник в Европа с най-голям тримесечен скок от 6.2%. Този ръст изпреварва значително средното ниво за Европа, което е едва 1.2%. Ако сравним първото тримесечие на 2026 г. със средните стойности за цялата 2025 г., жилищата у нас са поскъпнали с 9.4%.
Наемите също вървят стремително нагоре
Тенденцията не подминава и пазара на наеми. За същия период наемите в България са нараснали с 6.4%. Това отново ни отрежда второ място в Европа, като пред нас е само Хърватия с драстичен скок от 21.9%. За сравнение, средното покачване на наемите в рамките на целия Европейски съюз е 3%.
Интересен факт е, че ценовият бум идва след период на леко свиване на реално изповяданите сделки. Според данните на Евростат, през 2025 г. продажбите на жилища в България са намалели с 2.5% в сравнение с 2024 г. Страната ни беше една от малкото в ЕС, заедно с Хърватия (-4.1%) и Полша (-1.1%), които отчетоха спад в броя на транзакциите на фона на масов ръст в останалите държави членки.
Въпреки това, националната статистика за второто тримесечие на 2026 г. показва, че пазарът остава изключително активен. Справката на Агенцията по вписванията за периода сочи, че общият брой на всички вписвания в страната е надхвърлил 147 000 (по-точно 147 198). От тях чистите сделки за покупко-продажба на имоти са 45 965.
Кредитирането също продължава да бъде основен двигател на пазара – за тримесечието са вписани 15 482 договорни ипотеки и 2 749 законни ипотеки.
Картата на имотния пазар в България
Разпределението на сделките по градове през второто тримесечие на 2026 г. традиционно очертава най-големите икономически центрове като двигатели на пазара, но в разгара на лятото се очертава и сериозно оживление по Черноморието.
София очаквано държи първото място с 8 874 продажби и 5430 договорни ипотеки от общо 23 361 вписвания в службата - над 70% от сделелките са с банково кредитиране. Столицата генерира близо 20% от всички продажби в страната. Пловдив е твърдо на втора позиция с 3848 продажби и 1 689 договорни ипотеки, всяка второ сделка минава през банка. Варна заема третото място с 3077 реализирани сделки и 1437 договорни ипотеки. Бургас отчита 1818 продажби и 750 ипотеки. Забележително е присъствието на Несебър, който с 1640 продажби буквално диша във врата на областния център Бургас. Това подчертава продължаващия силен инвестиционен интерес към ваканционните имоти в региона.
Данните за първата половина на 2026 г. показват, че имотният пазар в България продължава да работи на високи обороти. Двуцифреният ръст на цените превръща жилищата във все по-скъп актив, но високият брой сключени сделки и ипотеки доказва, че апетитът на купувачите – било то за собствен дом или за инвестиция – остава ненаситен.
Кой държи "заслугите" за високите цени в България?
В Пловдив цената на кв.м. "на зелено" достигна дори 3200 евро за кв./м. Това обаче е по-скоро отклонение от нормата.
По данни на НСИ за първото тримесечие на 2026 г. сред шестте най-големи града, най-голямо поскъпване на имотите на годишна база е регистрирано в Бургас, следван от София, Варна и Стара Загора - всички те са преди Пловдив. В града под тепетата средното поскъпване е 8,8%, като цената на вторичния пазар е скочила с 15,2%, докато при новото строителство почти се е запазила с ръст от едва 1,9%. Статистиката на Националния статистически институт е само върху реално сключени сделки, а стойностите там са различни от офертните. Неофициално се знае, че редица от сделките се изповядват върху по-ниски стойности от реалните, което значително изкривява данните.

Ето и още материали по темата:
Още от категорията
Виж всички
Случаят "Петрохан": Бащата на загиналото 15-годишно момче се разграничи от фондацията на Ралица Асенова
Пожар край жп спирката на село в Пловдивско