Правната комисия към Народното събрание прие мащабни промени в Изборния кодекс (ИК), които ще доведат до сериозна трансформация на изборния процес в България. Депутатите се обединиха около идеята за пълно завръщане на машинното гласуване в големите секции, като същевременно отхвърлиха дълго дискутираното създаване на изборен район извън страната. Председателят на комисията Янка Тянкова от "Прогресивна България" (ПБ) подчерта, че това е само началото, тъй като след президентския вот през ноември предстоят още промени в изборното законодателство.

Край на хартията в големите секции

Основната промяна предвижда във всички секции с над 300 избиратели да се гласува изцяло с машини. Според вносителите от ПБ, на последните избори над 1,5 милиона души, или около 51% от гласувалите, са предпочели устройствата, което доказва, че обществото е готово за тази стъпка. За по-възрастните граждани е предвидено и допълнително обучение.

Около това предложение се формира мнозинство между "Прогресивна България", "Продължаваме промяната" (ПП), "Демократична България" (ДБ) и "Възраждане". От ДБ настояват машинният вот да бъде възстановен в пълния му вид, но с задължително контролно преброяване на разписките. От своя страна, "Възраждане" предложиха въвеждането на непублично видеонаблюдение в изборните помещения, което да служи като доказателство при съдебни спорове или полицейски проверки.

Остри критики и съмнения в прозрачността

Реформите обаче срещнаха яростна съпротива от страна на ГЕРБ-СДС и ДПС. От ГЕРБ-СДС определиха премахването на хартиените бюлетини като "тежки ограничения", които косвено лишават от право на глас останалите 49% от избирателите. Красимир Терзиев от герберите изрази опасения, че машините ще попаднат под прекия контрол на МВР, тъй като министерството ще участва в изготвянето и проверката на методиката за гласуване.

ДПС също се обявиха против настоящите устройства, наричайки ги машини, "с които някой ще прави ала-бала", и предложиха вместо тях да се използват оптически сканиращи устройства, каквито се прилагат в САЩ. Спорът в комисията ескалира до взаимни обвинения между партиите за това кой през годините е ограничил най-много правата на избирателите.

Вотът зад граница: Район "Чужбина" отива в историята

Въпреки дългогодишните дебати, избирателен район "Чужбина" няма да бъде сформиран. Янка Тянкова обясни, че въвеждането му е трудно изпълнимо и би натоварило изборния процес излишно. Това решение се припокрива с позицията на представители на президента Румен Радев, които определиха идеята като "непрактична". От ПП и ДБ обаче останаха на мнение, че такъв район би позволил на българите зад граница да имат свои преки представители в парламента, без това да променя общото съотношение на политическите сили.

Вместо това депутатите решиха да премахнат лимита от до 20 секции в държавите извън Европейския съюз, като ограничението ще важи само за секциите извън консулствата и посолствата. Това предложение беше подкрепено от ПБ, ПП, ДБ и ДПС, докато от "Възраждане" възразиха, фокусирайки се върху потенциалното влияние на вота от Турция.

Екзотични предложения и отхвърлени идеи

По време на дебатите бяха разгледани общо шест законопроекта, но тези на националистите и на ДПС бяха отхвърлени. Сред най-спорните идеи беше тази на Делян Пеевски предизборната агитация да може да се води и на език, различен от българския (със задължителен превод), както и отпадането на уседналостта при местни избори.

От ПП предложиха иновативен метод за предотвратяване на двойното гласуване – сканиране на личните карти със специални устройства, които да синхронизират данните в електронен списък в реално време. От ПБ обаче скептично отбелязаха, че за подобна мащабна мярка трудно ще се намери необходимият финансов и технически ресурс.

В залата не липсваха и персонални атаки. Стою Стоев от ПП разкритикува факта, че се предлага връщане на машините, докато за шеф на ДАНС се предлага Пламен Тончев – човекът, обвиняван от ПП за блокирането на машинния вот на предишни местни избори.

Очаква се промените да влязат за обсъждане в пленарна зала, като по думите на Тянкова сега се коригират само най-проблемните текстове, констатирани от Конституционния съд.