Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предприема нова стъпка към въвеждането на общоевропейски възрастови ограничения за достъпа на непълнолетни до социалните мрежи, пише" Политико".

В понеделник Европейската комисия ще публикува експертен доклад, посветен на рисковете, които социалните мрежи представляват за децата и младите хора. Документът се разглежда като ключов елемент от подготовката на евентуални общоевропейски мерки за ограничаване на достъпа на непълнолетни до онлайн платформите.

За изготвянето на доклада Урсула фон дер Лайен събра детския психиатър Йорг Фегерт и социалния епидемиолог Мария Мелхиор, които в продължение на месеци работиха с десетки други експерти, за да предложат на Европейския съюз най-добрите начини за защита на децата от вредите в онлайн средата.

Публикуването на доклада обаче не е насочено към това да убеди самата фон дер Лайен, че са необходими действия или че възрастовите ограничения са добра идея. Като лекар по образование и майка на седем вече пораснали деца, тя неведнъж е изразявала тревогата си, че социалните мрежи оказват неблагоприятно влияние върху младите хора, и е заявявала, че Европейският съюз трябва да въведе някаква форма на общи ограничения.

По думите на четирима европейски представители, още през септември Урсула фон дер Лайен може да представи план за въвеждане на общоевропейски възрастови ограничения за използването на социалните мрежи. Това идва, след като през март стана ясно, че технологичният отдел на Европейската комисия вече е подготвил проект на съответното законодателство.

Според един европейски служител докладът, който ще бъде публикуван в понеделник, има за цел да убеди националните правителства, които все още се колебаят, както и да осигури „доказателствена основа" в подкрепа на евентуална забрана.Това е поредната стъпка на Урсула фон дер Лайен, с която тя лично се ангажира Европа да последва световната тенденция към ограничаване на достъпа на деца и непълнолетни до социалните мрежи. Когато за първи път обяви създаването на експертната група по време на годишната си реч за състоянието на Европейския съюз миналата година, това напълно изненадало служителите, които вече работели по темата, разказват двама европейски представители пред POLITICO.

Противниците на всеобхватната забрана не са впечатлени от начина, по който се подготвя инициативата. „Обикновено е по-добре първо да се обясни какъв е проблемът и след това да се намери най-подходящото решение. Ако предварително сте решили, че ще има забрана, а след това търсите начин как да я въведете, това вече е донякъде предубеден подход", заявява пред POLITICO министърът на правосъдието и цифровите технологии на Естония Лийса-Ли Пакоста.

Австралия стана първата държава, която през декември въведе възрастови ограничения за достъпа до социалните мрежи. Индонезия започна да прилага подобна забрана през март, а Малайзия я последва през юни. Парламентът на Турция също е одобрил законопроект в тази насока. Сред страните от Европейския съюз Франция е най-напреднала в подготовката на подобни мерки, а Обединеното кралство също работи по въвеждането на ограничения.

Въвеждането на общоевропейска забрана е значително по-сложна задача, тъй като изисква постигането на баланс между позициите на всичките 27 държави членки. Урсула фон дер Лайен повдигна темата още в годишната си реч за състоянието на Европейския съюз миналата година – традиционно обръщение, в което представя основните политически приоритети на Европейската комисия. Четиримата представители, цитирани от POLITICO, очакват именно в тазгодишната реч през септември тя да обяви следващите стъпки, докато продължава да търси подкрепа сред държавите членки.

„Вече виждаме, че 14 държави членки подкрепят идеята", заяви пред POLITICO полският министър по цифровите въпроси Дариуш Стандерски. „Смятам, че вече разполагаме със стабилно мнозинство в полза на тези решения. Чухме възражения от няколко държави, които не са доволни от предложенията, но към момента не виждам възможност да се формира блокиращо малцинство."

По думите на Стандерски над 70% от поляците подкрепят забрана за използването на социални мрежи от деца, както и въвеждането на проверка на възрастта на потребителите заради съдържанието, до което младите хора имат достъп.

„Деца на шест или седем години се сблъскват с вредно съдържание – детска порнография, тормоз и други престъпления в интернет", каза той.

Най-сериозната обществена съпротива срещу идеята идва от няколко държави с по-развита дигитална среда, които настояват, че съществуват по-ефективни начини за защита на децата от въвеждането на всеобхватна забрана.

Очаква се в понеделник Урсула фон дер Лайен да направи кратко изявление и официално да приеме заключенията на експертната група. Един от европейските представители, който е запознат със съдържанието на доклада, съобщи, че документът ще съдържа конкретни препоръки за ограничаване на вредите от социалните мрежи, но няма да посочва изрично какви забрани трябва да бъдат въведени.

Друг представител, информиран за съдържанието на доклада, посочва, че той няма да даде еднозначен отговор дали възрастовите ограничения са правилното решение. В същото време документът ще остави възможност за въвеждането на подобни мерки, както и за определяне на възрастта, от която те да се прилагат.

Много от експертите, участвали в работата на групата, не подкрепят идеята за всеобхватна забрана на социалните мрежи за деца и непълнолетни. Вместо това те настояват за по-балансиран подход, който да отчита и правата на децата. Няколко от тях, сред които Лианда Барингтън-Лийч от фондация 5Rights и проф. Соня Ливингстоун от Лондонското училище по икономика, изпратиха преди месец писмо до Урсула фон дер Лайен, в което предупреждават срещу въвеждането на общи забрани.

Появяват се и първи признаци, че подобни ограничения може да не постигнат очаквания ефект. През март австралийският комисар по онлайн безопасността заяви, че въведената в страната забрана до голяма степен не успява да ограничи достъпа на децата до социалните мрежи. Като основна причина той посочи недостатъчното прилагане на правилата от страна на големите технологични компании. В отговор австралийското правителство се стреми да разшири правомощията на националния регулатор по онлайн безопасността, за да може той да налага по-ефективно спазването на изискванията от платформите.

Сьорине Вест Расмусен, старши съветник по технологична политика и правата на децата в датската неправителствена организация Børns Vilkår, която също е участвала в експертната група, заяви пред POLITICO, че очаква препоръките да бъдат насочени към „защита и овластяване на непълнолетните чрез цялостен подход".

Силната подкрепа на Урсула фон дер Лайен за ограничаване на достъпа на непълнолетни до социалните мрежи идва в момент, когато редица европейски държави вече ускорено подготвят собствени мерки. Франция възнамерява да въведе възрастови ограничения още през септември, а Дания и Гърция планират да направят това до края на годината. Европейската комисия вече е дала зелена светлина на тези държави да продължат с националните си инициативи.

Все още обаче остават неясни някои от най-важните елементи на евентуално европейско законодателство. Засега не е ясно дали Брюксел ще определи единна минимална възраст за целия Европейски съюз, или ще остави всяка държава членка сама да определя възрастовата граница.

Натискът върху Европейската комисия да предприеме по-решителни действия за защита на децата в интернет нараства още от миналото лято, когато френският президент Еманюел Макрон превърна темата в един от основните си политически приоритети. Урсула фон дер Лайен също е подложена на натиск от правителствата на страни като Гърция, Дания и Испания да предприеме мерки за ограничаване на достъпа на непълнолетни до социалните мрежи.

„На най-високо политическо ниво в Париж се настоява за по-решителни действия", заявява представител на европейска столица, който участва активно в обсъжданията по темата.

По-рано това лято Европейската комисия набързо представи техническо решение за проверка на възрастта на потребителите в интернет. Това стана непосредствено преди среща на европейските лидери по темата, организирана по инициатива на Еманюел Макрон. Впоследствие беше установено, че системата има пропуски в сигурността, които според Комисията вече са били отстранени.

По-рано тази седмица Европейската комисия е уведомила Париж, че Франция може да въведе собствена минимална възраст за достъп до социалните мрежи, при условие че националните правила не навлизат в правомощията на Комисията по отношение на надзора върху технологичните компании.

Европейският комисар по технологиите Хена Виркунен вече е дала знак, че не смята забраните за универсално решение на проблема.

„Нашият първи приоритет е да направим онлайн средата безопасна за всички, и най-вече за непълнолетните, защото тя е важна част от ежедневието ни", заяви тя пред журналисти по-рано тази година.

В същото време, предвид действията на редица национални правителства, Виркунен и нейният екип са стигнали до извода, че ако Европейският съюз не предложи общи правила, държавите ще започнат да приемат различни национални режими.

„Трябва да сведем до минимум разпокъсаността на националните системи, която може да създаде правна несигурност или да отслаби прилагането на правилата", заяви говорителят на Европейската комисия Томас Рение.