Пловдивчани могат да спорят за много неща, но едва ли има тема, която периодично да предизвиква толкова емоции, колкото въпросът: колко всъщност са тепетата на Пловдив?

Дискусията отново се разгоря във Facebook, след като създателят на популярната група „ПловдивЪ оживява в цвят“ Пламен Кочев публикува своя версия по темата. Според него броят на пловдивските хълмове никога не се е променял – те са били седем и седем са останали и днес. Разликата, смята той, е единствено в начина, по който през годините са били възприемани и назовавани.

„Хълмовете са си по местата и никъде не са мърдали от векове. Всички различни мнения и хипотези са само интерпретации“, пише Кочев.

Според него най-голямото объркване идва от Дановия хълм. В масовото съзнание той се възприема като едно тепе, но според Кочев всъщност представлява два отделни хълма – Сахат тепе, върху който се намира часовниковата кула, и Топлар тепе, където в миналото е било разположено оръдие, с което са давани сигнали при важни събития и бедствия. Според исторически източници там се е намирала градската барутница.

По думите му именно естествената седловина между двата хълма обяснява защо стълбите откъм Главната улица преминават точно през този участък, а алеята към кино „Орфей“ следва стар воден отток между тях.

Така според неговата теория Пловдив има Трихълмие – Таксим, Джамбаз и Небет тепе, Двухълмие – Сахат и Топлар тепе, както и Бунарджик и Джендем тепе. Общо – седем.

А къде остава Марково тепе?

Именно тук идва една от най-спорните части на теорията.

Според Кочев Марково тепе никога не е било самостоятелен хълм, а е представлявало скален остатък от масива на Бунарджика, отделен впоследствие от кариерната дейност. Подобни скални разклонения, твърди той, някога са съществували и при Джендем тепе и Небет тепе, а и днес могат да бъдат забелязани около Сахат тепе.

Другата гледна точка – историците говорят за девет тепета

Под публикацията обаче започва оживена дискусия, в която други участници посочват различни исторически източници.

Бившата шефка на туризма в Пловдив Виделина Гандева припомня, че още през XVII век османският пътешественик Евлия Челеби описва Пловдив като град с девет хълма, а подобно мнение застъпват и редица по-късни изследователи.

Според тази теза към познатите седем тепета трябва да бъдат прибавени още Каменица (Петреница) и Лаут тепе, които впоследствие са били унищожени.

За Каменица историческите сведения са добре известни. Хълмът е разрушен през XIX век, а на негово място е изградена пивоварната „Каменица“.

Лаут тепе също присъства в исторически източници и стари карти. Според изследователи то се е намирало в района на днешния парк „Лаута“. Посочва се, че е било с височина около 17 метра, а скалният му състав е бил от рядък вид андезит. Разрушаването му започва с изграждането на артилерийските казарми, а окончателно изчезва през първата половина на XX век.

Пътешественици или местни свидетели?

Самият Пламен Кочев обаче поставя под съмнение част от сведенията на чуждите пътешественици.

По думите му хора, които са пребивавали в Пловдив само няколко дни, често са записвали това, което са чули от местните жители, без непременно да проверят информацията.

Според него Лаут тепе, дори да е съществувало като възвишение, трудно може да бъде определено като едно от пловдивските тепета, тъй като се е намирало извън тогавашните граници на града. Що се отнася до Каменица, той смята, че още преди разрушаването си то е било по-скоро скален остатък, отколкото самостоятелен хълм.

Спорът далеч не е нов

Темата за броя на пловдивските тепета всъщност не е нова. През годините историци, археолози, геолози и краеведи многократно са представяли различни тези, основани на стари карти, пътеписи, геоложки проучвания и археологически данни.

Някои приемат за меродавни описанията на историческите източници, други се опират на геоложкия произход на възвишенията, а трети разглеждат единствено хълмовете, които са били част от древния град.

Затова и въпросът няма еднозначен отговор. Зависи дали гледната точка е историческа, географска, геоложка или свързана с традиционното възприятие на пловдивчани.

Едно обаче едва ли подлежи на спор – независимо дали ги броим като шест, седем или девет, тепетата остават най-разпознаваемият символ на Пловдив. И най- важното е да ги пазим и да се грижим за тях. А всяка подобна дискусия показва колко силно жителите на града продължават да се вълнуват от неговата история и да търсят отговорите, скрити в камъка, картите и старите хроники.