Резултатите от тазгодишното Национално външно оценяване (НВО) за учебната 2025/2026 г. вече начертаха образователната карта на Пловдив. Цифрите показват кои учебни заведения успяват да поддържат високото ниво на преподаване и привличат талантливи и усърдни деца, но същевременно осветяват и някои сериозни дефицити в системата, особено при подготовката по точните науки.

Преди да се вгледаме в детайлите по училища, е важно да отбележим как се позиционира Пловдив на фона на цяла България. Данните разкриват една донякъде незавидна позиция на града под тепатата – в престижния национален Топ 10 успява да пробие единствено Математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“, и то ексклузивно в класацията след 7-ми клас. Нито едно друго пловдивско училище не намира място сред абсолютните лидери в страната.

На този фон, при най-малките ученици от 4-ти клас, прави силно впечатление един изключително любопитен феномен – докато пловдивските школа напълно отсъстват от националния елит, там се позиционира Българското средно училище „Д-р Петър Берон“ в Прага. Фактът, че родно училище зад граница постига среден резултат от 92.50 точки и изпреварва всички пловдивски институции в тази възрастова група, е сериозен повод за размисъл относно качеството на базовото образование извън рамките на столицата.

4-ти клас

Националното външно оценяване след 4-ти клас е първият сериозен лакмус за качеството на образователната система на местно ниво. Според детайлните класации, базирани на комплексни показатели, на върха при четвъртокласниците застава Начално училище „Христо Ботев“, чиито възпитаници постигат впечатляващите 90.76 т. по БЕЛ и 82.02 т. по математика. Челната тройка при държавните институции се допълва от ОУ „Захари Стоянов“ (91.30 т. по БЕЛ и 80.18 т. по математика) и СУ „Св. Патриарх Евтимий“ (90.04 т. по БЕЛ и 75.72 т. по математика). Солидно се представя и СУ „Черноризец Храбър“ с 90.29 точки по БЕЛ и 76.62 по математика.

 

При най-малките ученици се очертават няколко училища, които показват устойчиво силни резултати през последните няколко години. Това са СУ „Черноризец Храбър“, СУ „Св. Патриарх Евтимий“, НУ „Христо Ботев“, ОУ „Алеко Константинов“ и НУ „Климент Охридски“.

7-ми клас

Седмият клас е най-напрегнатият етап от образованието заради битката за влизане в елитните гимназии. Тук Математическа гимназия „Академик Кирил Попов“ е абсолютен хегемон и разбива всякаква конкуренция. Бъдещите гимназисти там са постигнали 91.79 точки по БЕЛ и 93.34 точки по математика. Второто място при държавните училища убедително заема СУ „Св. Патриарх Евтимий“ (79.68 т. по БЕЛ и 71.00 т. по математика), следвано от ОУ „Алеко Константинов“ и ОУ „Княз Александър I“. Лидер при частните училища е ЧУ „Слънчев лъч“ (72.23 т. по БЕЛ и 58.85 т. по математика).

Въпреки тези високи върхове, общата картина за региона е тревожна. Официалните данни сочат, че цели 48% от седмокласниците в област Пловдив са изкарали под 30 точки на изпита по математика. За сравнение, в София-град делът на слабите резултати е едва 28%, а във Варна и Бургас – съответно 37% и 39%. Тази огромна пропаст показва, че макар елитните училища да подготвят състезатели на национално ниво, масовото преподаване по математика в региона се нуждае от спешно преосмисляне. Средният резултат по математика за целия град след 7-ми клас е едва 39.75 точки.

10-ти клас 

При десетокласниците размествания в челото почти липсват – върхът е резервиран за най-желаните пловдивски гимназии. МГ „Акад. Кирил Попов“ отново е на първо място с 71.94 точки по БЕЛ и 73.76 по математика.

Веднага след математиците се нареждат възпитаниците на Езикова гимназия „Пловдив“ (известна като Английската), които изкарват 72.18 т. по БЕЛ и 63.22 т. по математика. Третата позиция е за ЕГ „Иван Вазов“ (63.78 т. по БЕЛ и 50.92 т. по математика). Топ 5 на държавните гимназии се допълва от Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ и Националната търговска гимназия.

Данните от тазгодишната кампания са категорични – качествената подготовка и високите академични успехи остават концентрирани в няколко конкретни учебни заведения. Докато лидерите продължават да вдигат летвата, статистиката при седмокласниците е ясен сигнал към институциите, че базовите знания по ключови предмети все по-трудно достигат до масовия ученик.