Как ще изглежда Пловдив след 20 години? Този въпрос трябваше да даде новият Общ устройствен план на града. След една година работата софийските проектанти от „Булплан” най-накрая завършиха първичния проект, който е внесен в РИОСВ за екологична оценка.

ОУП  е фундаментален за развитието на града. Най-важната част от него е именно застрояването, обособяването на зелени площи и устройствените показатели на кварталите.  Обсъжданията по него вече са започнали, но бърз поглед към него показва, че вместо решаване на стари проблеми, в него са заложени нови. Трите опорни точки от него, които могат да бъдат изнесени са – високо строителство по булевардите и всички терени със специални статути, ниско строителство в покрайнините на града, а зелените площи намаляват все повече.

Сегашният ОУП е приет през 2007 година, но новите реалности и особености в града налагат нова концепция за развитието му. Общият устройствен план, съгласно Закон за устройство на територията не е план за пряко приложение. Неговите предвиждания обаче определят стратегическите насоки за социално-икономическо и пространствено развитие на града в следващите 20 години.

Най-общо казано всяка градска зона и терен са с определени градоустройствени показатели. Те определят какво да се прави върху въпросния терен – озеленяване, спорт, строителство, специални функции, образование и други. В новия ОУП са заложени нови устройствени показатели, които до този момент не присъстваха в плана от 2007 година.  Те касаят височината и разрешената големина на въпросните терени.

Извеждането на строителството извън Централна градска част

Първото заложено решение на проблем бе да се  спре презастрояването в центъра. На практика в суперцентъра на града вече няма свободни терени, а в целия район „Централен” се броят на пръсти. На границата му обаче са отредени някои доста големи имоти за застрояване, макар някой да бяха анонсирани като „места за паркове”.

Първият от тях е пространството около Синята църква в район „Западен”, заключен между бул. „Свобода” и „Копривщица.  Имотът от над 20 декара бе обявен за продажба, а след спрян и обявен като бъдеща зелена зона. В новия ОУП обаче това не е отразено. Теренът е с показатели -  СМФ2 . Това е смесена-многофункционална зона, която позволява жилищно строителство и обществено обслужване до 25 метра височина, 50% застрояване и 40% озеленяване.

Другият проблем, който е заложен е бъдещето на казармите и имотите на военните.  В сегашния ОУП всички тези имоти са дадени като терени със специален статут върху, който не може да се строи нищо. Закриването на казарми и обявяването на терените за отпаднала необходимост на военните,  води до тяхната продажба. На практика почти всички военни поделения в Пловдив са със сменен статут.

Бившият кмет Иван Тотев влезе в конфликт с министъра на отбраната Красимир Каракачанов за терените в квартал „Гладно поле”. Вместо 70 декара, Община Пловдив получи 16, а останалите бяха вкарани за продажба. В новия ОУП е заложено почти всички терени в квартала да са „Соо” – за строителство на обекти за обществено ползване, където не се позволява жилищно строителство. То ще е възможно в около ¼ от казармите с лице към ул. „Лев Толстой” и „Радко Димитриев”, където е заложено СМФ2. С такъв показател са казармите на бул. „Освобождение” и „Асеновградско шосе”, които се простират на 130 дка. В близост от казармите е и теренът от 200 декара, който Община Пловдив загуби. Там лицето е за обществено ползване към бул. „Освобождение”, а навътре е СМФ2.

В бившите казарми могат да изникнат огромни жилищни гета, ако военните ги продадат. Така стоят нещата и с поделението от 23 декара на Младежкия хълм, което би било изключително атрактивно за инвеститори. Все пак там е заложено СМФ1, което позволява до 15 метра височина.

Цялата зона на Захарна фабрика в „Северен” също е дадена за смесена-многофункционална зона до 25 метра, а не както бе досега за обществено-обслужваща зона.

Високо строителство ще има и покрай булевардите в западните и южните части на Пловдив, които до този момент не са застроени – по цялото продължение на Пещерско шосе и Коматевско шосе.

Разширението на Пловдив

И в новия и в стария градоустройствен план са заложени три зони за нови квартали, като това са малкото оазиси, които са защитени от жилищни „оазиси”.

В новия ОУП земеделските земи са премахнати, а всичко е дадено с показатели за ниско строителство. Това важни за зоните около  „Беломорски” и „Остромила”, където кипи строителство, а инвеститори успяват да хванат вратичките в закона, за да вдигнат по-високи сгради от предназначените. Разбира се, по документи те са до 15 метра, но с допустимите норми от  Кота Корниз и Кота Било, успяват да изникнат по още няколко етажа.

Поради това в новите зони с ниско строителство са  въведени  нови категории –  Жм2 и Жм3.  Те позволяват строителство до 7 метра, но кота Било е дадена на максимална височина до 10 метра. С тях не се допуска свързването на повече от два съседни имота. Минималното озеленяване е между 40 и 50%, като половината от него трябва да е с дървесна растителност.  Това означава, че може да се направи сграда до 2 плюс 1 етажа в зоната.

Това касае зоната  между Прослав и Коматево, като там се предвижда изграждането на улица, която да свързва двата квартала.   Там са местностите „Гуджуците” и „Терзиите”, където започват да се прокарват различни инвестиционни намерения.  .

Малко по-високо строителство ще се позволява в другата зона, на която ще се обособи жилищен квартал – северно от Гребния канал и река Марица. Всички територии в зоната до Пазарджишко шосе в ОУП са заложени за застрояване. Там са с устройствени показатели до 10 метра височина, а покрай булеварда е СМФ2.

Това не е окончателен вариант на ОУП. Тепърва ще има обсъждания по районите и гилдиите, които имат отношение към развитието на града. Очаква се да има корекции по него, а след това отново входира.

Очаквайте – какво е бъдещето на зелените площи, какви градоустройствени проекти са заложени и дали са заложени „бомби” в новия ОУП!