Дългоочакваната реформа, която слага край на тайната около доходите и затяга правилата срещу разликата в заплащането между мъжете и жените, премина ключов етап и вече официално се разглежда в Народното събрание. Внесеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация е разпределен за обсъждане в четири парламентарни комисии, като водеща е Комисията по правата на човека, а като участващи са включени социалната, икономическата и еврокомисията. Вероятно скоро ще влезе и на първо четене в пленарна зала, тъй като България може да понесе санкции за забавено транспониране на европейското законодателство.
Проектът въвежда изискванията на европейската Директива (ЕС) 2023/970, чиято цел е да премахне информационната асиметрия на пазара на труда и да стопи 12-процентовата разлика в заплащането между половете у нас. Макар България да пропусна първоначалния европейски срок за транспониране – 7 юни 2026 г., текстът бе финализиран от Министерството на труда и социалната политика след интензивно обществено обсъждане, при което от близо 100 внесени предложения от бизнеса, синдикатите и гражданите бяха приети 25 корекции.
Бизнесът извоюва 2 месеца за справките за заплатите
Една от най-важните промени в окончателния законопроект, постигната след настояване от страна на работодателските организации и HR сектора, засяга срока за предоставяне на вътрешнофирмена информация за възнагражденията. Първоначалният проект съдържаше правно противоречие – докато в ЗЗДискр. се предвиждаше двумесечен срок за работодателя да отговори на искане на служител за средните нива на заплащане, промените в Кодекса на труда заковаваха същия срок на едва 14 дни.
Браншовите организации алармираха, че 14 дни са оперативно невъзможен срок за големи компании със сложни структури, което създава риск от хаос и паралелни глоби. Вносителят се съобрази с тези доводи и в окончателния вариант, внесен в парламента, срокът за предоставяне на информация от работодателя е уеднаквен на два месеца.
Новите права на кандидатите за работа и край на питането за стари заплати
Новият закон носи генерална промяна в процедурите по наемане на персонал, която ще засегне всички работодатели без значение от техния размер.
Яснота за парите преди интервюто
Работодателите ще са длъжни да осигуряват на кандидатите за работа информация за началната заплата или за нейния диапазон, както и за постоянните допълнителни възнаграждения. Информацията трябва да се предоставя в обявата за работа или по друг начин преди провеждането на първото интервю.
Забрана за въпроси за минали доходи
На интервюиращите изрично се забранява да разпитват кандидатите какво възнаграждение са получавали при настоящи или предишни работодатели.
Пол-неутрални обяви
Наименованията на длъжностите в обявите за свободни работни места задължително трябва да се посочват по пол-неутрален начин.
Пада тайната на заплатите за настоящите служители
За вече наетите работници и служители законът отменя напълно клаузите за конфиденциалност в трудовите договори, с които шефовете забраняваха обсъждането на възнагражденията. Всеки служител ще има право да изисква писмена справка за средното ниво на заплащане в предприятието за неговото длъжностно ниво или категория труд, разбито по пол. За да се гарантира, че хората знаят правата си, всяка година до 31 януари работодателите ще са длъжни писмено да ги уведомяват за тази възможност.
При евентуални съдебни спорове за дискриминация в заплащането се въвежда и т.нар. обърната тежест на доказване – ако работодателят не е изпълнил задълженията си за прозрачност, той ще трябва да доказва в съда, че не е допуснал дискриминация, а не ощетненият служител.
Периодични отчети и 5% разлика като червена лампа за големите фирми
За да се гарантира системен контрол, за по-големите предприятия се въвежда задължение да изчисляват и подават до държавата регулярни отчети за разликите в заплащането по 7 показателя.
Фирми с под 100 служители напълно се освобождават от подаване на периодични доклади, като за тях важат само общите правила за прозрачност при обявите и премахването на тайната на заплатата. Фирми с над 250 служители ще подават отчети всяка година, като първият им срок е 7 юни 2027 г. Фирми със 150 до 249 служители докладват веднъж на 3 години, с първи срок също 7 юни 2027 г. Фирми със 100 до 149 служители пък докладват веднъж на 3 години, но с гратисен период за подготовка до 7 юни 2031 г.
Ако подадените данни разкрият необоснована разлика от над 5% в средното заплащане между мъжете и жените в дадена категория, която не бъде отстранена в рамките на 6 месеца, работодателят ще бъде длъжен да извърши съвместна оценка на заплащането заедно със синдикатите или представителите на работниците и да приложи коригиращи мерки.
Финансовият въпрос с контролния орган остава отворен
Основа за дебат при предстоящото разглеждане на проекта в парламентарните комисии остава капацитетът на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), определена за контролен орган по спазването на закона. В свое официално становище от КЗД се противопоставиха на текстовете, изтъквайки, че им се възлагат неприсъщи статистически и софтуерни анализи без осигурен допълнителен бюджет, щатни бройки и ИТ инфраструктура.
От МТСП уточняват, че КЗД е самостоятелен разпоредител с бюджетни средства, поради което финансовото обезпечаване за нови софтуерни платформи и експерти ще трябва да се договаря директно с Министерството на финансите в рамките на държавния бюджет.
За неизпълнение на новите изисквания се предвиждат имуществени санкции за юридически лица от 500 до 5 000 евро, а при системни нарушения и неизпълнение на решения на КЗД или съда глобите могат да достигнат до 20 000 евро. Предстои четирите парламентарни комисии да насрочат заседания, след което законопроектът ще влезе за първо гласуване в пленарна зала.
