Симеон Дянков: Възможно е свръхдефицитът за 2027 г. да е под 3%

Възможно е свръхдефицитът за 2027 г. да е под 3%. Това каза по БНТ  Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет и бивш финансов министър.

По думите му това можа да е добрата новина от счетоводните хватки, които са приложени в кабинета "Желязков", за да бъде намален дефицитът и да влезем в еврозоната.

На въпрос възможно ли е от тази година да се прехвърлят разходи към миналата година, Дянков отговори:

"Възможно е и всъщност е правено в други държави, които са имали фискални проблеми, както България има в момента. Ако си спомняте, на последния ни разговор преди два месеца аз споменах, че това според мен е задължителното начало на следващата бюджетна процедура, в която вече сме от тази седмица, просто за да знаем каква е базата за разговор за бюджет 2027 година. А тя със сигурност не е тази, която тогавашните управляващи ни казаха, около 3% дефицит за миналата година."

НА въпрос "Ако прехвърлим разходи от тази към миналата и качим, респективно, дефицита за 2025, който официално беше 2,9%, това не е ли политическо признание, че сме поизмамили за влизането в еврозоната?", той отговори: "Точно така е. Това ще е признание, че данните, с които сме обявили влизането си в еврозоната, тогавашното правителство е дало тези данни, всъщност не са били верни. Комисията, всъщност, се досети, че е така, и неслучайно, като започна процедурата за свръхдефицит, в която вече сме, тя цитира и 2025 година, и 2026 година, която, между другото, се случва за първи път, откакто има процедура за свръхдефицит в Европейския съюз. Обикновено е само една година. Те се съмняваха точно това, че и 2025, и тази година ще сме в свръхдефицит."

За да се установи върху каква бюджетна основа се стъпва, премиерът Радев възложи на Сметната палата да направи подробни одити.

"Сметната палата работи, правителството поиска и не само един, поиска три доклада. Мисля, един от АПИ, един от Министерството на финансите, третият мисля, че от Министерството на транспорта, където може да има такива, има съмнение за такива разходи, които са направени. За 2025 година вървим към голям дефицит. Правителството тогава иска да влезе в еврозоната и да покаже 3%. В случая премиерът Радев е прав. Първо, че може да се направят такива одити. Това е напълно законно, че трябва да се направят от Сметната палата, защото те буквално, както споменах, трябва да ходят в АПИ, в Министерство на транспорта, човек по човек и да казват по какъв начин стана това, че това се строи, а всъщност нямате договор, или ако имате договор, е фактурирано четири месеца след това. На базата на тези одити на Сметната палата тогава Министерство на финансите и НСИ, Националният статистически институт, трябва да се върнат към Брюксел и да кажат: „Извиняваме се, намерихме някои грешки", и на тази база и Евростат да промени техните сметки за бюджет 2025 свръхдефицита и процедурата. Те, между другото, вече се съмняваха и знаете, вие казвахте 2,9% официално, правителството каза тогавашното за 2025. Евростат след месец се върна и каза 3,5%, не 2,9%, където още тогава смятаха, че нещо не е наред."

Според мен ще стигнем някъде до 5% дефицит официално вече за 2025 година, каза Дянков.

Той обобщи - добрата новина е, че това означава по-нисък дефицит от прогнозирания през 2027 г.

"Но в това има една положителна новина, която е, че това означава, че за тази година дефицитът ще е по-нисък. Те обявиха — 5,7, според мен са същата големина. Някъде процент и половина може би дефицитът ще е по-малък за тази година. Което означава, че за следващата година, 2027 година е възможно да сме под 3%. Защото иначе скок надолу от 5,7% до 3% е невъзможен."

Симеон Дянков обясни бюджетните хватки, които са приложени за бюджет 2025 г.

"Правят се 2 похвата, които аритметично работят, но не са по правилата нито на нашия бюджет, нито на европейски. Първият е такъв: имате договор за строителство или за транспорт, или за мостове и така нататък, за магистрала „Хемус". Правите си работата, но те ти казват: „Не я фактурирай тази година. Фактурирай я 2026 година." Така че самата фактура, самото плащане да стане следваща, а не 2025 година. Затова всъщност знаем от предишното правителство, правителството на господин Гюров, където те обявиха някакви първоначални данни, че около 800 милиона евро по този начин са преместени от правителството "Желязков" от 2025 към 2026 година. Но има и друга хватка и всъщност затова вървят тези одити на Сметната палата, която е още по- иновативна, която е: почваш проекта, но даже не подписваш договор. Казваш на строителя: „Почвате да работите, а ще подпишем януари и тогава ще фактурирате." Пак правителството, което напълно не трябва това да се случва, предишното правителство, временното правителство, също се опита да направи някакви сметки и каза, че около 600 милиона евро по този начин са прехвърлили. За това става въпрос. 1 милиард и 400 милиона евро, според предишното правителство, не според това правителство, по този иновативен начин са прехвърлили към 2026 година. Ние се съмнявахме във Фискалния съвет, че това става просто, защото не излизаха сметките за инфраструктурно строителство."

Според думите на Дянков дори Министерството на финансите не знае точната сума.

"Понеже всъщност няма договори. Договорите ги знае някой в АПИ и някой в Министерство на транспорта. Дори и ти да се опиташ да направиш одити, затова Сметната палата трябва да влезе. Ти говориш човек по човек. Вие какво почнахте, какво се разбрахте, кой ви каза и така."

На въпрос защо фирми се съгласяват да отложат фактурирането и плащането на дейности, които вече извършват, Дянков отговори:

"Защото иначе им се казва: „Или това правите, или някой друг печели тази работа, тази поръчка."
Това трябва да са големи фирми, за да могат да си го позволят. Това изкривява и пазара. Не е само фискален проблем, а това е проблем за икономиката. Защото много малко фирми в България могат да си позволят така да им се плаща по-нататък и да го правят на вяра."