Стана му навик да се прибира пеша от университета, като пътьом вземе някакъв сандвич. Да се разхожда из Лондон е сред любимите му занимания, защото хем гледа величествени вековни красоти, хем разходката го мотивира да разсъждава. А и напоследък винаги на едно и също място среща бездомен човек, което препраща мислите му в друга посока, колкото и да му оставя по нещо. “Един ден седнахме и си поговорихме. Разказа ми неговата история, която доста ме трогна. Той е ветеран от Кралската армия и в един момент живее на улицата. Този, който се е бил за свободата и демокрацията на страната си, сега е изхвърлен извън обществото, за което е воювал.Такова преобръщане на живота ме шокира. Направих си извода - хубаво е човек да си поставя цели в живота, но не и да планира стъпка по стъпка, защото в един момент светът и всичко около теб може да се преобърне с главата надолу. Затова е хубаво човек и да си има цели, които да гони, но и да живее ден за ден и да приема всяко нещо като благословение.”

Ще повярвате ли, че тези мисли за нещата от живота са на 19-годишно момче? При това дете на милионери, което може да прахоса живота си в безгрижие и земни сладости? При Вълчо - най-малкото дете на Ветко и Маринела Арабаджиеви, това няма как да стане, пише 24 часа. 

“Искам да прекарвам времето си по-смислено, все едно не съм на 19, а по-зрял.”

Да виждаш смисъл във всичко твое,

е големият урок, който получава още в швейцарския колеж “Льо Розе”. Цялото обучение там и редът в пансиона е подчинен на девиза, че това е “училище за живот”. Там не държат особено да се зазубрят детайлно някакви имена и дати по предмета, а да развиеш тезата си в есе, като се аргументираш правилно. Но фокусът не е само върху учението, а върху начина на държане, поведение, обноски, дори и в отношението към парите. Първата година ни даваха 40 франка (около 71 лв. - б.р.) на седмица, а на шестата година - по 80 франка. Решавахме редица житейски казуси. Всяка седмица трябваше да избираме по едно предизвикателство, което да преодолеем - дали ще е бягане 10 км, дали скачане с бънджи. Идеята бе да превъзмогнем страховете. Веднъж влязох през ноември в езерото на Женева, плувах 200 м, беше 10 градуса.

С майка си Маринела

 Имахме и много комитети, един например бе специализиран върху благотворителността. Не бе само теория, спонсорирали сме доста училища в Африка. Тоест даваше ти се възможност да изцедиш най-много от познанията за живота, докато си още в колежа. Този модел в колежа ни направи по-самостоятелен и по-важното - научи ни сами да се оправяме с проблемите си, вместо да търсим помощ от родители или приятели”, разказва Вълчо.

Като дете на богати хора някои ще кажат, че животът му е “пей, сърце”, но Вълчо мисли другояче. “Вярно е само от финансова гледна точка. Но от друга не е, защото винаги има наложен върху теб стереотип, че ти си мамино или бащино синче, и много хора си мислят, че всичко занапред ще ти е даденост, без ти да се стремиш и да полагаш усилия да го постигаш, че едва ли не друг ще се гърби вместо теб. Погрешно е такова мислене, но може би е заслужено, защото много деца на богати хора са останали в сянката на родителите си. Аз в никакъв случай не искам това да стане и с мен.”


Вълчо (вторият от дясно на ляво) на абитуриентския си бал

 Днес той е съвсем обикновено момче, дори малко свенливо. В делниците ходи с дънки и тишъртка, но обича спортно-елегантния стил. Не подбира приятелите си по състоянието на техните родители. “Съдя за човека по начина, по който се държи към мен, а не какво е потеклото му.”

Вълчо не знае как е при другите, знае само, че

Арабаджиеви дават повече на децата си, но и изискват повече от тях. На първо време очакванията към него са високи за колежа “Льо Розе”, а сега искат да се представи много добре и в университета в Лондон.

“С родителите ми създадохме добра връзка - когато аз оправдая техните очаквания, ще получа и техните възнаграждения. Най-простият пример. Когато взех международна бакалавърска диплома IB и завърших колежа с доста високи оценки, майка ми и баща ми позволиха по-голяма свобода през лятото, за да отпразнувам с приятели завършването и приемането ми в университета в Англия.” В жълтите медии този купон е представен като пищни круизи на яхти с момичета. “Бяха пълни измислици, никакви паритита на яхти с момичета не е имало”, коментира Вълчо.


Вълчо със сестра си Златомира и брат си Владимир

 Наясно е каква да бъде жената до него. “Винаги съм имал за пример моите родители.

В семейството ни майка ми работи наравно с баща ми във всички бизнеси. За мен жената със сигурност трябва да е работеща и искам тя да взема участие в това, което правя. Вън от съмнение е, че трябва да е интелигентна, а държането - безупречно.

Той се е ориентирал да помага на семейния бизнес в хотелиерството. Смята, че хотелиерство се учи най-вече с практика. Заради него дори се двоуми дали да кандидатства икономика и финанси. Но избира право, и то в Лондон. “Английското право е много интересно и доста различно от Гражданския кодекс на Наполеоновото, което се прилага и в Германия, и в България”, обяснява младежът.

Идеята на Вълчо как да изглежда новата дискотека “Мегами” вече е факт.

Владее английски, френски и испански, но си е обещал да може да чете Лермонтов и в оригинал. Защото любимата му книга е “Герой на нашето време” - странна препратка от западноевропейско образование към руската класика. “Фен съм и на Байрон, особено на поезията и романите му, които се доближават до антигероите на Лермонтов. Но сега наблягам върху книгите по право”, казва Вълчо Арабаджиев.

Описва се като “амбициозен, скромен, но уверен в себе си.” И пояснява: “Не парадирам с финансовите възможности на родителите си, нито подценявам постигнатото лично от мен.” Приятели изброяват добрите му страни: трудолюбив и любознателен, интересува се от много неща и буквално се стреми да научава всеки ден нещо ново. Перфекционист и към себе си, и към другите, затова един от страховете му е да не се провали в нещо. Голямата му мечта е “да се реализирам като отделна личност без опеката на нашите”.

Сега Вълчо се радва на резултата от новия си проект - дискотеката “Мегами”, която откриха с негови партньори преди две седмици в хотел “Маринела”. Мотивиран е

да направи“Мегами” най-добрата дискотека в България,

затова е събрал екип от големи професионалисти. “Идеята е да вкараме много от западноевропейския начин на нощен живот в България, като същевременно запазим традициите на нормалната българска дискотека. Пускаме всякакъв вид музика - от попфолк до модерна хаус музика, каним много изпълнители на живо, защото това е вариете бар. Предлагаме много силна програма и правим нещо различно. Сега е моментът да яхнем вълната, тъй като смятаме, че на мнозинството от българите им е омръзнало един и същ вид дискотека. Ние показваме, че можем и ще бъдем различни и гоним перфектното. Наблягаме на маркетинг в социалните мрежи, в неделя пускаме във фейсбук програмата за всяка седмица”, обяснява Вълчо Арабаджиев, който слуша всякаква музика - от класическа до хип-хоп.