„Изцяло подкрепяме исканията на българските превозвачи и на всички, пряко заети в международния превоз на товари в Европейския съюз.“ Това заяви народният представител от ПП ГЕРБ от Пловдив инж. Атанас Ташков, член на Комисията за транспорт, информационни технологии и съобщения.

От парламентарната трибуна днес той прочете доклада на комисията относно внесеното от представители на различни парламентарни групи проекторешение по повод законодателния пакет за мобилност на Европейската комисия.

„Всички членове на комисията единодушно се обединихме около мнението Народното събрание да възложи на Министерския съвет да приеме недвусмислена позиция в защита правата и интересите на българските превозвачи“, коментира Ташков.

По думите му са налице сериозни аргументи за отстояването на такава позиция. Отчитайки  високия принос за икономическия ръст в Европейския съюз и България и с оглед на изключителната мобилност на работната ръка в сектора, включването на международния транспорт в обхвата на законодателството за командированите работници не е обосновано и би имало силно негативно влияние.  Това ще натовари както транспортните оператори, така и държавите членки, голяма част от малките и средни предприятия ще бъдат изтласкани и пазарът ще бъде резервиран само за големите и крупни превозвачи.

„Задължението за ползване на редовната седмична почивка извън борда на превозното средство ще принуди шофьорите да оставят товара си, за който са лично отговорни, и ще им струва допълнителни разходи за застраховки и престой в хотел. Друго сериозно предизвикателство е изискването за завръщане на водача у дома на всеки три седмици. Предприятията ще бъдат принудени да предоставят допълнителен транспорт на служителите си, което би довело до сериозни финансови разходи и намаляване на гъвкавостта на разпределението на работните часове и часовете за почивка“, цитира още аргументи в подкрепа на предложението Атанас Ташков.

Същевременно целта на европейското законодателство в тази сфера е да позволи транспортните оператори да се конкурират при равни условия, да се търсят механизми за приспособяване, а не да се налагат трудно изпълними изисквания, които да ограничат растежа на този икономически отрасъл и свободното движение на хора и стоки.