Пловдивчанин разпъна транспарант на терасата си в памет на героите от Априлското въстание, но вместо да получи аплодисменти, действието му беше прието негативно.

Наблюдателни граждани забелязаха, че вместо да изпълни мисията си да възхвали героите, временното „съоръжение” представлява заплаха за пешеходците. Причината е, че собственикът на жилището е използва пълни туби с минерална вода като тежести, за да може транспарантът да стои изпънат.

Въпросната тераса се намира в непосредствена близост до Съдебната палата в Пловдив на булевард „Шести септември”, а от там през целия ден преминават пешеходци и ученици.

Дори съвсем лек вятър и скъсване на някое от въжетата с които са закрепени тубите, може да предизвика доста тежък инцидент, ако под терасата преминават хора. 

Транспарантът вече е премахнат, но споменът за героите ще остане завинаги.

Априлското въстание избухва на 20 април през 1876 година. И до ден днешен се смята, че то е преломната точка по пътя за освобождаване на България от турско робство. Всичко започва на 14 април по стар стил, когато на събрание в местността Оборище се взима решение за всенародно въстание.

Организатори са Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Павел Бобеков и др. Така на 20 април Каблешков обявява въстанието, превземайки конака в Копривщица.

Известно е, че в този ден църковните камбани забили, а от всички улици на града заприиждали въстаници, облечени с униформи. Веднага след превземането на Копривщица, Тодор Каблешков съставя известното „Кърваво писмо“, с което известява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало. В отговор Панагюрище въстава още същия ден след обяд. Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство, начело с Павел Бобеков.

На 22 април тържествено освещават знамето на въстанието, изработено от учителката Райна Попгеоргиева. След близо месец Априлското въстание е потопено в кръв. Загиват над 30 хил. души, но животът им не е погубен напразно - саможертвата им привлича погледа на света.

Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза. Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. руската държава обявява война на турската империя, която слага край на робството в България на 3-ти март, 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор.