Първи случай на коклюш за тази година бе регистрират в Пловдив, съобщиха от Националния център по обществено здраве и анализи. Заболяването е било открита миналата седмица, а пациентът е хоспитализиран. 

Първите оплаквания при т.нар. „магарешка кашлица“ наподобяват банална вирусна инфекция – хрема, кихане, лека кашлица, леко повишена температура. След около 1-2 седмици кашлицата се променя, като се характеризира с къси кашлични тласъци по време на издишването, последвани от мощно и шумно вдишване. Звучи като магарешки рев, откъдето идва и другото име на коклюша.

Заболяването е заразно. Бактериите се предават лесно от човек на човек по въздушно-капков път при кихане и кашляне. Лечението е с антибиотик. Пациентът задължително трябва да бъде хоспитализиран. Възможните усложнения включват затруднено дишане и дехидратация.

Шествалентната ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомелит и др. е включена в задължителния имунизационен календар. Общопрактикутащите лекари в Пловдив обаче отчитат увеличаване броя на малчуганите с пропуснати ваксини, което води и до завръщане на някои заболявания като коклюша.

Проблемът се наблюдава не само у нас, но и в световен мащаб. През последните години заболяването започва да се завръща в много от развитите страни, в които под влияние на различни антиваксинални „теории“ част от родителите оставят децата си без тази важна за здравето им ваксина. По данни на  Световната здравна организация през 2015 г. коклюшът е причина за 89 000 смъртни случая в целия свят. За 2014 г. статистиката е още по-стряскаща – общо 24.1 милиона заболели от коклюш и 160 700 умрели деца на възраст под 5 години.

Преди въвеждането на ваксинацията срещу коклюш в България, в страната ни ежегодно са били регистрирани хиляди заболели и по няколкостотин смъртни случая. Само за 10 години (от 1950 г. до 1959 г.) общият брой на заболелите е 130 346 души, вариращ между 2 893 през 1950 г. и 22 885 през 1954 г. Масова имунизация на децата у нас започва през периода 1957-1959 г. и това довежда до постепенно и устойчиво намаляване на броя на заболелите. Смъртността рязко намалява след 1965 г. Общо за последните 20 години са регистрирани 2 787 заболели и 5 смъртни случая.

Естествената инфекция и ваксинация не осигуряват доживотен имунитет срещу болестта и това е много важно да се знае от всеки, за да не се подценява и пропуска реимунизацията. Най-уязвимите групи са подрастващите, които не са реимунизирани и възрастните хора, при които имунитетът е отслабнал. Най-застрашени пък са бебетата, на които още не е поставена ваксина и могат да се заразят от по-голям брат или сестра (без повторна ваксинация) или баба и дядо. Затова експертите предлагат у нас да започне да се прави реимунизация с комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш, за да се овладее риска от повторно разболяване при подрастващи и възрастни.