В месеците юли и август Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив провежда безплатни профилактични прегледи на пациенти със съмнение за леки когнитивни нарушения и ранна болест на Алцхаймер. Инициативата е част от кампанията „Здраве за всички“, която е насочена към достъпна специализирана помощ, профилактика и превенция на заболяванията. Прегледите се осъществяват всеки делничен ден в диапазона от 11:00 до 13:00 ч., след предварително записване на тел. 032 60 20 40 (в работни дни от 08:00 до 16:00 ч.). Засегнатите от леко когнитивно нарушение обикновено са хора над 55-годишна възраст, които все още са запазили своята самостоятелност в ежедневието си. Подходящи за прегледите са и пациенти над 60 години с вече поставена диагноза или сериозно съмнение за Алцхаймер, стига заболяването да не е в напреднал стадий и да могат да съдействат за изследване.

Повече за първите симптоми на деменцията, разликите между нормалното стареене и болестта на Алцхаймер, както и за съвременните възможности на медицината, TrafficNews разговаря с д-р Мариам Тахбуб.

- Д-р Тахбуб, какви са впечатленията Ви от първите дни на кампанията и с какви оплаквания най-често идват пациентите при Вас?

- Прави впечатление една положителна тенденция - все по-често идват пациенти още при първите симптоми, а не когато заболяването вече е напреднало. Това е изключително важно за нас, защото ранната диагноза означава не само по-ранно лечение, но и възможност да открием обратими причини за когнитивните нарушения. Тя ни позволява да започнем навременна терапия и да помогнем на пациентите да запазят своята независимост и качество на живот възможно най-дълго време.

Що се отнася до първите симптоми, най-често хората търсят консултация заради промяна в паметта. Те споделят, че трудно си спомнят имена, трудно намират точните думи по време на разговор и все по-трудно си припомнят информация, която доскоро са извличали без усилие. Някои хора започват да разчитат все повече на бележки, за да си напомнят задачи, които преди са изпълнявали без затруднения. Искам обаче да обърна специално внимание – важно е хората да знаят, че единичните пропуски в паметта не са повод за тревога. Това, което трябва да ни насочи към специалист, е промяната – когато тези оплаквания се повтарят, прогресират или започват да се забелязват и от близките.

- Споменахте леките когнитивни нарушения. Какво точно представляват те и защо е толкова важно да бъдат диагностицирани навреме?

- Лекото когнитивно нарушение е състояние, при което се наблюдава лек спад в паметта или в други когнитивни функции като вниманието, езика, способността за планиране, организиране и пространствената ориентация. Този спад е по-голям от очакваното за съответната възраст, но човекът до голяма степен запазва своята самостоятелност и се справя с ежедневните си дейности.

Много е важно да подчертаем, че лекото когнитивно нарушение не винаги преминава в деменция, в болест на Алцхаймер. Понякога то може да бъде свързано с лечими или повлияващи се причини, като депресия, нарушения на съня, заболявания на щитовидната жлеза, дефицит на витамин B12 или съдови рискови фактори. Именно затова ранната диагноза е от ключово значение – тя ни позволява да открием и да повлияем на тези обратими причини за когнитивния спад, да проследим пациента и, при необходимост, да се започне своевременно лечение.

В УМБАЛ „Свети Георги“ още от 2002 г. функционира комисия за диагностика и лечение на деменции. В клиниката се извършва диагностика на пациенти с деменция, като при необходимост могат да бъдат хоспитализирани и експертно оценени сложни и диагностично предизвикателни случаи.

- Каква е основната разлика между нормалното забравяне с напредване на възрастта и първите симптоми на болестта на Алцхаймер?

- При нормалното възрастово забравяне човек може да не си спомни веднага дадено име или дума, но по-късно обикновено се сеща. Може да забрави къде е оставил даден предмет, но успява да проследи дейността си назад и да го намери. Тези пропуски не нарушават съществено работата, домакинството или самостоятелността на пациента.

При болестта на Алцхаймер обаче проблемът е по-устойчив, прогресира с времето и започва сериозно да се отразява на ежедневието. Човек може многократно да задава едни и същи въпроси, да не помни наскоро проведени разговори, да забравя важни събития или уговорки. Пациентите започват да се затрудняват със задачи, с които по принцип са се справяли преди това без проблем, или се дезориентират на познати за тях места. Това е основната разлика.

- Кои са първите признаци, които най-често се подценяват, и кога близките трябва да се обърнат към невролог?

- Доста често пациентите, особено когато идват с близките си, подценяват тези малки изменения в ежедневието си. Затова ролята на близките е много важна – когато забележат подобни неща, трябва да потърсят нашата помощ. 

Препоръчително е да се осъществи консултация с невролог, когато забравянето се повтаря или постепенно се задълбочава и започне да пречи на работата и на ежедневните дейности. Особено внимание е необходимо, ако човек забравя скорошни събития, повтаря въпроси, губи се на познати места или се затруднява с финансовите си операции. Алармиращ знак е също, ако пациентът започне да се затруднява с приема на медикаментите си или с употребата на домакински уреди, които преди е използвал без проблем. Тогава е добре да се направи експертна оценка.

- Има ли тенденция към увеличаване на пациентите с Алцхаймер у нас? На какво се дължи тя?

- Трудно можем да кажем с абсолютна сигурност дали пациентите се увеличават чисто статистически, тъй като в България нямаме национален регистър на хората с деменция и съответно за Алцхаймер. Това, което със сигурност наблюдаваме обаче е, че все повече хора търсят помощ именно за нарушения на паметта и все по-често поставяме диагнозата в ранен стадий. Както вече споменах, това е много положителна тенденция, защото ранната диагноза ни дава много повече възможности за лечение и проследяване.

- Пациентите често се тревожат за генетичната обремененост. Кой е най-големият мит за болестта на Алцхаймер и каква е възрастовата граница на заболяването?

- Един от най-разпространените митове е, че ако човек има родител или близък роднина с болест на Алцхаймер, то той неизбежно също ще се разболее. Това не е вярно. При повечето хора заболяването не се унаследява директно, а генетичната предразположеност е само един от факторите. Рискът се определя от сложното взаимодействие между възраст, гени и фактори от начина на живот.

Що се отнася до възрастта, в практиката най-често срещаме пациенти с начало на симптомите след 65-годишна възраст, което е и най-честата възрастова група за Алцхаймер. По-важно е обаче да се знае, че макар заболяването да е значително по-често в напреднала възраст, то може да се прояви и преди 65 години, макар и по-рядко. Точно поради тази причина възрастта не бива да бъде единственият критерий – когато един пациент има оплаквания от прогресиращи когнитивни нарушения, той заслужава навременна оценка от специалист.

- Може ли начинът ни на живот да намали риска от развитие на заболяването?

- Да, категорично. Днес разполагаме с все повече научни доказателства, че начинът на живот има огромно значение за риска от развитие на леко когнитивно нарушение или болест на Алцхаймер. Макар да не можем напълно да предотвратим заболяването, ние знаем, че чрез контрол на рисковите фактори можем да намалим вероятността от когнитивен спад и да подпомогнем по-здравословното стареене на мозъка.

Тази превенция включва стриктен контрол на кръвното налягане, диабета и лошия (LDL) холестерол. Изключително важни са редовната физическа активност, здравословното хранене, отказът от тютюнопушене, ограничаването на алкохола, качественият сън и поддържането на нормално телесно тегло. Не по-малко значими са умствените и социалните активности, навременното лечение на депресията, както и корекцията при нарушения на слуха и зрението.

- Какво може да направи медицината днес, ако заболяването бъде открито в ранен стадий, и има ли нови терапии, които дават надежда?

- Ако заболяването бъде открито в ранен стадий, възможностите на съвременната медицина са значително по-големи от това, което се е предлагало в миналото. На първо място, може да се постави точна диагноза, да се изключат други потенциално лечими причини за когнитивните нарушения, да се потвърди болестта на Алцхаймер и да се започне подходящо лечение.

При внимателно подбрани пациенти, ранното откриване дава възможност да бъдат обсъдени и съвременни болестно-модифициращи терапии, предназначени специално за ранните стадии. В последните години беше направена една от най-важните стъпки напред в лечението на Алцхаймер. За пръв път разполагаме с терапии, които са насочени към самия болестен процес, а не само към овладяване на симптомите. Те могат да забавят прогресията на заболяването. Това все още не е лечение, което напълно излекува болестта, но за пръв път имаме реалната възможност при определени пациенти да повлияем на самия ход на заболяването.

Към момента тези терапии все още не са рутинно достъпни в България. Прилагането им изисква много прецизен подбор на пациентите, биологично потвърждаване на диагнозата и внимателно проследяване по време на лечението, за да се гарантира неговата безопасност.