Когато възникне епидемичен взрив на някое инфекциозно заболяване, ключово значение има ограничаване на разпространението чрез вземане на необходимите предпазни мерки. При някои заболяване, както е случаят с антракс, е необходимо както профилактични мерки спрямо животните, които разпространяват антраксните спори, така и при хората, които са били в евентуален контакт с тях, пише медицинският сайт Puls.bg.

Причинителят на заболяването е изключително устойчив, тъй като образува спори. Те могат да оцелеят в почвата с десетилетия. Важно е да се отбележи, че инфекцията не се предава от заразен човек на друг неинфектиран. Основен източник и резервоар са животните.

Инкубационният период е средно 5 дни, но може да варира в доста широки граници, в зависимост от начина на заразяване и „дозата“ на приетите спори или попадналите в кожни лезии.2

В над 90% от случаите на инфектиране са кожна форма, като основно лезиите се разполагат по пръстите и дланите. В началото се образува малка, сърбяща лезия-макула, която за няколко часа преминава в мехурче, изпълнено с течност. До ден-два преминава в синкаво-червена рана. Изключително характерно е, че белегът е с пълна липса на чувтвителност при допир. След 10 дни до две седмици образуваната черна „коричка“ отпада и остава белег.1

Форми на антракс

Кожната форма се развива следствие на проникване на спори през наранена кожа, драскотини. Това се случва най-често при клане, дране или разфасоване на болни животни. Това е и формата, която протича най-леко. Затова при кланични работници е от значение използването на ръкавици и предпазни престилки.

Стомашно-чревната форма се развива след консумация на недостатъчно топлинно обработено месо или мляко от болно животно. Тя протича значително по-тежко, но се среща значително по-рядко.

Белодробната или инхалационна форма възниква при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори. Среща се основно при преработка на животински кожи или вълна, като рискът се повишава при пребиваване в затворени пространства. Това е и най-смъртоносната форма на заболяването.

Профилактични мерки

Антибиотичната профилактика е на първо място при вече осъществен контакт или съмнение за такъв. Важно е да се започне възможно най-скоро, в най-добрият случай до 48-мия час, тъй като инкубационният период на заболяването е кратък.

Първа линия на антибиотичен избор са медикаменти от групата на пеницилите, същ така ципрофлоксацин и доксициклин. Значение има и механизмът на заразяване, защото в случай че има съмнение за инхалаторна форма, профилактиката може да бъде значително удължена като времетраене, за разлика от кожната и чревната форма.


В пасищата или оборите, в които са били заразните животни е необходимо да бъде извършена дезинфекция, както и специфична профилактика чрез ваксиниране на животните.


Освен преживните животни, значение има и избягване допускането на птици и кучета, особено ако има разнесени части от трупове на болни животни.

Специфичната профилактика е чрез ваксини

Ваксината при хора е подходяща основно за рискови професии като ветеринари, лабораторни работници, които се занимават с причинителя, както и животновъди. Прилага след 18 годишна възраст, като е целева. Използва се и серум при заболяването, който да осигури готови антитела, които се вкарват директно в организма, но тъй като той е хетероложен (конски) са възможно и алергични реакции.