"Приех да играя в "Деца на света" заради Стефан Цанев, с когото съм работила и преди. Имаме предистория. Възхищавам се от таланта му. Важна бе и поканата от продуцента Катя Лазарова и, разбира се, възможността да си партнирам с Димитър Маринов, тъй като го познавам като филмов актьор. На мен ми беше много любопитно да го видя на театрална сцена.

Но най-вече е текстът. Този текст трябва да чуе всеки българин по света. Вътре има много теми, които ме вълнуват", разказа голямата българска актриса Ели Скорчева по време на срещата си с медии. Представлението е част от програмата на Международния театрален фестивал "Сцена на кръстопът" и ще се играе на 17 септември в Камерна зала "Стефан Данаилов" на Драматичен театър-Пловдив.

Пиесата, писана през 2011 г., разглежда взаимоотношенията между родители и деца – все по-болезнена тема, която самият автор преживява лично като баща на четири деца, пръснати по света. Жанрово определяна като трагикомедия, тя превежда публиката през дълбоки истини през смях. Езикът според Ели Скорчева е откровен, а целият текст е крайно болезнен, но всичко в него се случва през смяха. За нея това е текст, който трябва да бъде чут от всеки българин по света. Актрисата допълва с усмивка, че се определя като „зоон политикон“ и че в пиесата има много политика, а тези, които казват, че политиката не ги интересува, просто са глупави хора.

Скорчева е категорична, че не изпитва притеснения, че влиза в образ, изигран от Доротея Тончева и писан именно за нея.

"Всяка една от големите роли, които актрисите играят, е била играна преди това от десетки други актриси. Така че, не, това никога не ме е притеснявало", каза тя и допълва, че единственото нещо, за което е настоявала пред Димитър Маринов, е да има хепиенд. В тази ситуация хепиендът е двамата герои да умрат заедно и Стефан Цанев се съгласява да го промени.

Голямата актриса разкрива и причините да се оттегли от сцената преди 30 години.

"Ами защото някъде около 1994 г. държавата абдикира от ролята си на спонсор на културата. Тя се оттегли изцяло от финансирането на култура. И културата тогава умря, ако си спомните. Нямаше нищо! Нямаше театър, нямаше кино, нямаше телевизия. Телевизионния театър и до сега го няма. Беше тежко и за музикантите, за художниците, за танцуващите и пеещите артисти. Просто отвратително време беше. Много от колегите тогава се пренасочиха към друга работа и така не се върнаха. Аз просто съм популярно име и защото се върнах, затова това стана някак си, едва ли не, събитие", връща лентата назад актрисата.

Според нея отвратителното време оттогава не се е променило съществено, защото в държавното управление продължават да попадат хора, които все по-малко ги е грижа за културата или все повече не им се иска да разбират колко голямо значение има тя, тъй като имат нужда от лесно манипулируеми гласоподаватели, а културата и доброто образование пречат на това.

Въпреки дългата пауза, Скорчева казва, че няма търпение да излезе на сцената и да започне представлението и че не киното, а театърът е този, който я зарежда емоционално, защото публиката ѝ изпраща своята емоционална енергия.

"Сега мога и знам много повече. Знаете ли - актьорите работят 24/7. Защото - ходяйки по улиците, слушайки хората, наблюдавайки образите, крадат непрекъснато. Докато сънуват крадат и трупат. Така че това, което съм правила преди, съм го правила и след това, защото то се превръща в автоматичен рефлекс. Правех го и като спрях да снимам и играя, когато нямах сцена", казва Скорчева.

Тя никога не е имала сценична треска и не разбира защо колегите ѝ имат, тъй като според нея, когато си добре подготвен и си познаваш занаята, нямаш място за притеснение. А относно професията подчертава разликата между таланта, даден от Господ, и занаята, който трябва да ти бъде показан от добър учител. За съжаление преподавателите липсват.

На въпрос има ли в чантата ѝ златни ключове на стари години, както ѝ предсказва Ванга, с усмивка отговаря: "Имам златно ключе в сърцето. Може пък тепърва да се сбъдват думите на Ванга и да очаквам още повече успехи".

Ели Скорчева се връща и към времето на детството си в родния Пловдив.

"Израснах в семейство, което преди да ме научат да чета, ме научиха на две основни неща - да казвам "не" и да не приемам "не" за отговор". Всичко у дома ми се преподаваше през игра. В къщата ни на Бунарджика например баба готвеше в лятната кухня. Видя, че ми е интересно и ми купи малко котлонче - истинско, с истинска малка тенджерка и бъркалка. Готвехме заедно и си пробвахме ястията все едно сме приятелки или съседки", разказа Скорчева. Тя е от род, който преди 9 септември 1944 г. развива успешен бизнес под тепетата и идването на социализма удря семейството ѝ с редица забрани.

"Аз имах щастливо детство. Живях в Пловдив до 19-годишна възраст. Всяко завръщане тук ми носи радост, родният ми дом е на северния склон на Бунарджика, където растяхме заедно с брат ми, с братовчедите, като тръгнехме през комшулуците и стигахме чак до паметника а Альоша", казва Скорчева и признава, че ѝ е все по-трудно да се грижи за родната къща.

Ели Скорчева е сигурна, че най-важният урок от тези години и от семейството ѝ е - проблеми не съществуват, съществуват само решения на проблемите.

"Това е най-голямата ми сила", казва актрисата.

Относно изкуството и публиката Скорчева завършва с откровение, че театралната сцена е магия, защото срещата с публиката винаги е вълшебство. То е нещо уникално, защото в него участва енергията на всички зрители – получаваш и отразяваш, превръщайки го във вълна, която е трудна за описване, а "кефът от целия процес е просто грандиозен".

ПРОЕКТЪТ:

"За мен е голямо вълнение, защото в Пловдивския театър аз съм започнала в професията. Завършила съм Сценични кадри. Мои учители бяха големи артисти като Стефан Бобадов и Иван Странджев - светла им памет, Величка Георгиева. Най-хубавите ми години като ученичка са свързани с Пловдив. В екипа ни има още една пловдивчанка - сценографът Томиана Томова. Автор на музиката е изключителният Асен Аврамов,а на сцената своя дебют направи и Симона Ангелова - ангелът на любовта в спектакъла. Димитър Маринов пък е хем актьор, но и режисьор на спектакъла.

Този спектакъл е много специален, защото се реализира в годината, в която големият ми драматург Стефан Цанев навърши само преди 20 дни и 90 години. Това е завидна възраст за човек и за творец, още повече, че той е в една отлична кондиция.

Това е една пиеса за взаимоотношенията между деца и родители. Писана е през 2011 година, но става все по-болезнена, защото Стефан Цанев има 4 деца и 4-те са по света и това е неговата изповед болка. Така че пиесата е винаги актуална", казва продуцентът Катя Лазарова.