Докато пикът на есенната миграция на белите щъркели над България тепърва се очаква, част от младите птици, излетели от гнездата в пловдивското село Белозем, вече са достигнали Африка.  Две от трите проследявани с GPS предаватели млади щъркелчета вече са изминали хиляди километри по пътя си на юг. Едното е достигнало Чад, а другото се намира край египетския град Луксор. Третата млада птица, за съжаление, е загинала на територията на Турция.

Данните от GPS устройствата разкриват впечатляващото темпо, с което са се придвижили птиците. Щъркелът, който вече е в Чад, е напуснал България на 31 юли, а на 22 август е достигнал африканската държава. Така за едва 22 дни той е изминал повече от 3000 километра. Другото младо щъркелче е потеглило от България на 30 юли и още на 14 август е достигнало района на Луксор в Египет, където се намира и в момента. Любопитна е съдбата и на друг щъркел, който през пролетната миграция е получил медицинска помощ в Спасителния център. След това птицата е прекарала лятото в Унгария, а в момента отново се намира в България и продължава своя път на юг, съобщиха от „Зелени Балкани“.

Обикновено най-интензивният прелет на белите щъркели през България през есента се наблюдава през втората половина на август и началото на септември. Тази година обаче част от младите птици очевидно са избързали с „графика“ и вече са на африканския континент.  Различните съдби и маршрути на птиците показват колко индивидуални могат да бъдат миграционните стратегии дори при щъркели от един и същи вид, излюпени на едно и също място и потеглили приблизително по едно и също време.

Белите щъркели разчитат основно на възходящите топли въздушни течения, известни като термики, за да се издигат и да пестят енергия по време на дългите си пътувания. Именно затова атмосферните условия могат сериозно да повлияят върху скоростта и продължителността на миграцията. При подходящ вятър и добри термики птиците могат да изминат огромни разстояния за сравнително кратко време, докато при неблагоприятни условия могат да спрат и да изчакат.

Температурата, климатичните условия и наличието на храна също могат да окажат влияние върху времето на миграция. Учените наблюдават промени в миграционните модели на редица дългомигриращи птици, но все още не може категорично да се твърди, че климатичните промени са причината за ранното придвижване на щъркелите от Белозем тази година. За подобни заключения са необходими данни и наблюдения в продължение на повече години.

Историята на младите птици е проследена благодарение на малките GPS предаватели. Технологията позволява на природозащитниците да следят почти в реално време маршрута на птиците, скоростта им на придвижване, местата, на които спират, както и различните им стратегии по време на миграцията.

Белите щъркели избягват големите морски пространства, тъй като над тях липсват необходимите възходящи въздушни течения. Затова птиците следват определени миграционни коридори през Балканите, Босфора и Мала Азия към Африка.

А Белозем отдавна има особена връзка с белите щъркели. Селото е известно като едно от местата в България с най-голяма концентрация на вида и през 2005 година е обявено за „Европейско село на белия щъркел“ в рамките на инициатива на Euronatur.