Какво ще остане от Ботев и Локомотив, когато новите стадиони бъдат напълно завършени, но феновете вече са прогонени от трибуните?  Защо Христо Крушарски и Илиян Филипов не разбират гнева на феновете, след като именно тяхното поведение и действия го предизвикват?  И най-важното – за кого бяха построени тези стадиони: за пловдивчани и футбола или за собствениците, бизнеса и обществените поръчки?

Докато при привържениците на Локомотив Пловдив напрежението вече ескалира до пълна нетърпимост към собственика Христо Крушарски, при Ботев процесът все още е на по-ранен етап, но посоката изглежда същата.

При „канарчетата“ напрежение между различни фракции и собственика Илиян Филипов има от Ден първи. В последните дни то отново излезе на повърхността – първо с позицията на „Лудата банда“, че Ботев не е „приют за аматьори и бездушници“, а след това и с острата реакция на Клуба на привържениците, откъдето заговориха за „безхаберие и некомпетентност“ и поискаха кардинални промени.

Лудата Банда скочи на ръководството: Ботев не е приют за аматьори и бездушници!Ако целта е на стадиона да останат само рекламите - на прав път сте, пишат от фракцията

В Локомотив Рубиконът вече изглежда преминат. „Трибуна Бесика“ организира 90-минутен протест срещу Крушарски по време на срещата с Арда, а след това и други организации на „черно-белите“ призоваха собственика да си тръгне, „ако му е останала поне капка чест“.

Тhe Magic of Plovdiv: Г-н Крушарски, не мъчете повече Локомотив!Фенската фракция с остра позиция срещу собственика на клуба

Тези реакции не са нито неочаквани, нито плод единствено на слабите резултати. Те са натрупван с години отговор на неизпълнени обещания, управленска безпътица и поведение, което дразни цялата футболна общественост – включително привържениците на собствените клубове.

Крушарски се държи като най-големия непукист в българския футбол – човек, който често не признава границата между сериозното и комичното. Илиян Филипов, от своя страна, неведнъж показа, че трудно сдържа емоциите си и е готов да влиза в конфликти и с чужди, и със свои.

Ако при Крушарски връщане назад почти не се вижда, Филипов също се приближава опасно до същата точка.

Стадионите като Ханаан

Години наред стадионите бяха Ханаан за Ботев и Локомотив – обетованата земя, до която трябваше да стигнат след дълго скитане. Заветната цел – напълно завършени „Колежа“ и „Лаута“, който предстои да носи името „Христо Бонев“, вече изглежда близо. Според плановете до година и двата стадиона трябва да придобият завършен вид.

Това са два футболни дома, построени с огромни обществени средства – пари от държавата и от пловдивските данъкоплатци. Каузите, за които поколения ботевисти и локомотивци се бориха, са напът да бъдат осъществени.

Но точно когато двата клуба достигат до своята обетована земя, възниква най-важният въпрос: какво следва оттук нататък?

Крушарски – президентът на шегата и поредния „сериозен инвеститор“

Христо Крушарски няма пряко отношение към изграждането на стадиона. Самият той дори твърди дали насериозно, дали на шега, че новите трибуни на Лаута ще паднат.

Ролята му е на президент, който възлага управлението и твърди, че осигурява средствата за клуба. Според голяма част от феновете обаче не само че липсва достатъчно финансиране, но отсъстват структура, последователност и професионализъм.

Вместо отговори, през годините те слушаха за араби, французи, а сега и за японци – все „много сериозни“ хора, които „много сериозно“ ще инвестират в Локомотив. След толкова несбъднати анонси подобни приказки не могат да се вземат насериозно.

Недоволството отдавна не е само срещу представянето на отбора. Фенове поставиха въпроси за структурата на собствеността, поддръжката на стадиона, състоянието на терена, условията за футболистите, забавени плащания и отсъстващ маркетинг. „Трибуна Бесика“ определи случващото се като „лъжи, измислици и пълна аматьорщина на всички нива“, а последният призив към Крушарски вече е пределно ясен – да напусне клуба. 

Това е скъсване на връзката между собственик и общност.

Феновете на Локо: Крушарски вън ВИДЕО

Илиян Филипов – всичко на „Колежа“

При Ботев моделът е различен, но резултатът постепенно започва да прилича на този в Локомотив.

Илиян Филипов е строителят на стадиона, финансовият благодетел на клуба и на практика всичко, което може да бъде, а и повече…. Тази всестранност не успокоява жълто-черната общност, а все повече я отблъсква.

Филипов говореше преди година за „немски модел“ на управление, при който клубът трябва да се управлява с участието на феновете и да не зависи от поредния „бащица“. Вместо движение в тази посока обаче се получи обратното – властта се съсредоточи в един човек, а стилът е: „Ще стане това, което аз кажа“.

Получава се „немски модел“, но не съвременният – с членска маса, прозрачност и контрол от феновете, а онзи от първата половина на миналия век, при който има само един водач и една воля, но без да се казва немския й вариант, тъй като думата е натоварена с негативна конотация.

Разбира се, който дава парите, има право да взима решения. Но когато управлява футболен клуб със стогодишна история и хиляди привърженици, той няма право да се държи така, сякаш притежава и тяхната любов.

Последните позиции на „Лудата банда“ и Клуба на привържениците показват, че търпението се изчерпва. „Ако целта е на стадиона да останат само рекламите – на прав път сте“, написаха от фракцията. Малко по-късно от КПБП заговориха за подигравка с цветовете на фланелката и настояха за кардинални промени.

Клубът на привържениците на Ботев: Боли от безхаберие и некомпетентност, очакваме кардинални промени

Нови стадиони със стар футбол

Всичко това отблъсква най-запалените привърженици, но прогонва и по-умерената публика – хората, които просто искат да отидат на стадиона със семействата си и да гледат качествен футбол.

А качественият футбол отсъства и на „Лаута“, и на „Колежа“.

И двата отбора изпълняват минималното изискване за четирима български футболисти, за да не плащат сериозната такса към БФС за използването на повече чужденци. Местните момчета са малко, връзката с школите е слаба, а пламът в единайсеторките почти липсва.

Именно пламът, страстта и непримиримостта са качествата, с които пловдивските отбори са се утвърдили през своята вековна история. Феновете на двата клуба могат да простят загуби, правили с го неведнъж, но и когато тази загуба е гарнирана с бездушие.

Логичното следствие са стадиони с по 2000–3000, в добрия случай 5000–6000 зрители. Нови съоръжения, щедро платени от държавата и пловдивските данъкоплатци, но все по-често с празни седалки.

Тези стадиони бяха направени за хората – за да могат пловдивчани да преживяват футбол, страст и емоции. Вместо това ходенето на мач се превръща в агония, а напрежението по трибуните измества подкрепата за отборите.

И след това собствениците се чудят защо няма публика.

Феновете подкрепят безрезервно, когато виждат, че и за клуба се работи безрезервно – със сърце, професионализъм и почтеност. Не когато около единия клуб остава съмнението, че е средство за бизнес и обществени поръчки, а около другия – че служи като индулгенция пред обществеността и отново като вход към обществени поръчки.

Обетованата земя може да остане празна

Ханаан е близо и за двата пловдивски гранда, но зад портите му засега не се вижда благодат, а изгубена посока.

Мойсей достига до Обетованата земя, вижда я, но не влиза в нея. Ботев и Локомотив също могат да получат мечтаните си домове, без никога истински да ги населят.

Истинската „обетована земя“ не е бетонът, козирката или новата седалка. Тя е пълната трибуна, която вярва в своя клуб.

Собствениците могат да финансират отборите, да назначават директори и да подписват договори. Но не могат да притежават душата на Ботев и Локомотив, тя  принадлежи на феновете. Тръгнат ли си те -  футболен храм няма, има само скъп и празен строеж.