НН 97-годишна възраст почина световноизвестната японска художничка Яйои Кусама. Пионер на авангарда, Кусама си отиде като глобална суперзвезда, чието изкуство – от емблематичните безкрайни огледални стаи до скулптурите на тикви и картините на точки – е сред най-разпознаваемото и заснемано в съвременната история. Зад веселите, цветни и силно привличащи вниманието произведения обаче се крие необикновената и дълбоко трогателна история на една жена, превърнала психическото си страданиe и халюцинации в терапия и стратегия за оцеляване чрез изкуство. 

Яйои Кусама е родена на 22 март 1929 г. в град Мацумото, префектура Нагано, в заможно семейство, което притежава разсадници за растения и ферма за семена. Детството ѝ е белязано от тежка семейна атмосфера – майка ѝ е физически насилствена и студена, а баща ѝ е известен с изневерите си. Освен семейните травми, детството на Кусама е помрачено и от Втората световна война – едва 13-годишна тя е мобилизирана да шие парашути за японската армия под звука на сирените за въздушна тревога и прелитащите американски бомбардировачи.

Около 10-годишна възраст Яйои започва да преживява плашещи халюцинации. В съзнанието ѝ се появяват мрежи и точки, които обвиват всичко наоколо, а цветята в разсадника започват да ѝ говорят. Майка ѝ категорично забранява да рисува и се опитва да ѝ наложи традиционна роля на японско момиче, подготвяно за уреден брак. За да се справи с ужаса от халюцинациите и да намери убежище от реалността, Кусама започва трескаво да изобразява това, което вижда в ума си. Самата тя по-късно споделя: „Моето изкуство е израз на моя живот, и по-специално на моето ментално заболяване“.

Въпреки съпротивата на семейството си, в края на 40-те години Кусама учи традиционна японска живопис (Нихонга) в Киото. През 1957 г. тя взема смелото решение да скъса с консервативното японско общество. Зашива 1 милион йени в дрехите си и заминава за САЩ. Майка ѝ я подкрепя финансово за началото, но при условие, че никога повече няма да се върне в Япония. В Ню Йорк голяма подкрепа за налагането ѝ оказва известната американска художничка Джорджия О'Кийф, с която Кусама си кореспондира преди това.

В Ню Йорк Кусама работи изтощително, понякога денонощно, създавайки огромно количество творби - в ранните си години тя произвежда до 70 произведения на ден. Скоро тя се превръща в ключова фигура в нюйоркския авангард. Нейните картини от серията „Мрежи на безкрайността“ (Infinity Nets), съставени от хипнотични и повтарящи се мотиви, привличат силно вниманието. Тя създава и меки тъкани скулптури с фалически форми, които по тематика предшестват или съпътстват работата на нейни съвременници като Анди Уорхол и Клас Олденбург.

Макар че Кусама е уверена, че нейните идеи задават стандарти, от които по-късно се вдъхновяват мъжете в бранша, в търговско отношение колегите ѝ са много по-успешни от нея, което допълнително влошава психическото ѝ състояние и води до опит за самоубийство. През 60-те години тя организира и редица скандални и провокативни публични пърформанси („хъпенинги“), включително антивоенни протести срещу войната във Виетнам, в които рисува точки върху голи тела. Този процес тя нарича „себезаличаване“ (self-obliteration): „Чрез заличаването на Аза, ти се завръщаш в безкрайната вселена“.

Един от най-емблематичните ѝ протести е нерегламентираното ѝ участие на Венецианското биенале през 1966 г., където изсипва 1500 огледални сфери на моравата пред павилионите в инсталацията „Градината на Нарцис“ (Narcissus Garden) и започва да ги продава по 2 долара бройката като критика срещу комерсиализацията на изкуството.

През 1973 г., след сериозно влошаване на физическото и психическото си здраве в Америка, Кусама се завръща окончателно в Япония. През 1977 г., след нов опит за самоубийство, тя доброволно постъпва в токийската психиатрична клиника „Сейва“, предлагаща арт терапия, от която така и не се изписва до края на живота си.

В продължение на близо петдесет години тази клиника се превръща в нейно спасение и стабилна основа за работа. Всеки ден Кусама излиза от болницата, за да работи шест дни в седмицата в собственото си студио, разположено от другата страна на улицата. Самата тя споделя през 2012 г.: „Боря се с болката, тревожността и страха всеки ден, и единственият метод, който открих, че облекчава болестта ми, е да продължавам да създавам изкуство. Последвах нишката на изкуството и по някакъв начин открих пътя, който ми позволи да живея“.

Макар през 70-те и 80-те години интересът към нея да намалява, през 90-те години Кусама се завръща триумфално на световната сцена. През 1993 г. тя е поканена официално да представлява Япония на Венецианското биенале.

През XXI век популярността ѝ достига неподозирани мащаби, благодарение на нейните „Огледални стаи на безкрайността“ (Infinity Mirror Rooms). Потапящите пространства, изпълнени с оглелала, светлини и рефлектиращи повърхности, се превръщат в абсолютен феномен в ерата на социалните мрежи и Instagram. Изложбите ѝ по целия свят започват да чупят рекорди по посещаемост. През 2018 г. Музеят Broad в Лос Анджелис разпродава 90 000 билета за броени минути. Годишната ѝ изложба в Tate Modern в Лондон през 2022 г. се разпродава веднага и е удължена с още една година. В Мелбърн нейната изложба през 2024–2025 г. привлича рекордните 570 537 посетители, превръщайки се в най-успешното платено събитие в историята на Националната галерия на Виктория.

Произведенията на Кусама започват да се продават за милиони долари на аукциони. През 2023 г. модната къща Louis Vuitton покрива флагманския си магазин в Париж с нейните цветни точки и поставя гигантска надуваема фигура на художничката с разпознаваемата ѝ червена прическа.

През последните си години Кусама продължи да работи неуморно – през 2026 г. тя участва в голяма ретроспективна изложба в Музея „Лудвиг“ в Кьолн и до последно рисува в серията си платна „Моята вечна душа“ (My Eternal Soul).

Яйои Кусама си отиде, оставяйки зад себе си вселена от точки и безкрайни пространства, които доказаха, че най-големите лични демони могат да бъдат трансформирани в най-красивото и споделено изкуство. „Аз създавам изкуство за изцелението на цялото човечество“, казваше тя. Световната сцена загуби един истински титан на духа, но безкрайността, която тя ни завеща, ще остане да свети завинаги.