По данни от доклад на Европейската психиатрична асоциация за България 2018 г. съществуващите механизми за финансиране на психиатричната болнична помощ не са достатъчно координирани и са сложни и объркващи. Непропорционален брой хора с психични проблеми не са обхванати от Националната здравноосигурителна каса, която от своя страна не плаща за много психиатрични изследвания и лечения. 

Има разделение и липса на консенсус между заинтересованите страни: разпокъсаният и хаотичен характер на психично-здравните услуги в България се отразява в дълбоките разделения и липсата на консенсус между заинтересованите страни.

Относно "План за действие – Национална стратегия за дългосрочни грижи" на българското правителство, консултативната група към ЕПА се опасява, че може да няма достатъчно признание за финансовата полза за страната като цяло от инвестирането в психично-здравни услуги, както и размерът на необходимите допълнителни инвестиции, включително в превантивни услуги.

Традицията на психично-здравните услуги в България датира според писмени записи от почти цяло хилядолетие до основаването през 1084 г. на убежище за психично болни хора в Бачковския манастир.

В по-модерни времена, 800 години по-късно, през 1884 г. Александровска болница в София започва да приема и психично болни пациенти.

Първото специализирано психиатрично отделение е открито през януари 1888 г. от психиатрите Н. Москов, Б. Чакалов, Г. Паяков и Д. Владов, което води до създаването на психиатрията и психиатричните грижи като медицинска специалност в България. Малко по-късно първата известна жена психиатър в България, Анастасия Головина открива психиатрично отделение в Сталин/Варна и се премества през 1895 г. в Петропавловския манастир.

През 1894 г. е открито отделението в Ловеч в специално построена сграда, а през 1933 г. в двора ѝ е открита нова сграда за психично болни затворници. Бързото разрастване на заведенията, последвало през следващите няколко десетилетия, довело до основаването на Медицинския факултет в София през 1918 г. и откриването на отделна Катедра по неврология и психиатрия през 1926 г.

През 1914 г. д-р Стефан Данаджиев е написал в "Болници за психично болни лица в чужбина и у дома", че: "Съществуващите две психиатрични отделения в София и Ловеч, освен че са твърде малки, не отговарят на съвременните изисквания на психиатричната наука. Тези думи важат най-вече за психиатричното отделение на Александровска болница, което, като нормална сграда, не отговаря на найелементарните хигиенни условия".

По данни на ЕПА за 2018 г. психиатрията и психиатричните услуги в България са значително по-недостатъчно финансирани в сравнение с други медицински специалности, често се намират далеч от други медицински специалности и са обект на дискриминация и снизходителност, включително от страна на властите по отношение на всичко това. 

В България има около 68 психиатрични легла на 100 000 души от населението - около средната стойност за Европа, но услугата е ориентирана предимно към болничната помощ с малко над 9 легла на психиатър, което е към горния край на европейските съотношения. 

Понастоящем има 12 държавни психиатрични болници с 2225 легла и 128 места за дневни грижи. Въпреки, че те са разположени в цяла България, разпределението не винаги е пряко свързано с местните потребности и е повлияно от исторически фактори. Броят на леглата е в диапазона 40-510 на болницата със средно 170.

За съжаление, обаче, повечето от болниците са изградени въз основа на принципа на изолация, характерен за 1950-те години. Местоположението на тези институции извън общността не е в съответствие с административното деление на страната и не се подчинява на естествено създадените здравни райони. В резултат на това, болните, настанените и лекуваните в тези обекти, често са на значително разстояние от дома им, което нарушава връзката 17 Доклад на Европейската психиатрична асоциация за България 2018 г. с техните роднини и предотвратява тяхната повторна социализация.

Болниците обслужват няколко области , което затруднява тяхното ефективно управление и финансиране. По-нататък в доклада за самооценка се посочва: "Условията за настаняване и лечение в тези заведения са различни, но като цяло изключително лоши, не отговарят на изискванията за съвременни услуги. Сградната инфраструктура на болниците е различна, но обикновено не се вземат под внимание специфичните нужди на пациентите, настанени в тези заведения."

В доклада за самооценка се посочва още: "Трябва да се отбележи, че във всички държавни психиатрични болници в страната има десетки пациенти, които не са на активно лечение и не са изписани. По този начин, болниците са принудени да поемат и ролята на домовете за хора с психични разстройства, практика, която съществува от десетилетия."

Решение на проблемите - няма от години. Напредък - липсва.

Снимка: Илюстративна