Нова ваксина срещу някои от най-трудните за лечение мозъчни тумори показва обещаващи дългосрочни резултати. При клиничното проучване две трети от пациентите са преживели поне осем години след поставянето на диагнозата, а при близо половината заболяването не е прогресирало през този период.

Резултатите са публикувани от учени от Германския център за изследване на рака (DKFZ), Университетската болница в Манхайм, Университетската болница в Хайделберг и други научни институции. Те определят откритията като сериозна причина за предпазлив оптимизъм и нова надежда за хората с едни от най-агресивните мозъчни тумори, пише медицинският сайт puls.bg. 

Изследването е насочено към агресивните астроцитоми - най-разпространената форма на глиом. Тези тумори рядко могат да бъдат напълно отстранени чрез операция, а химиотерапията и лъчелечението често имат ограничен ефект. При по-агресивните форми средната преживяемост досега обикновено е била между две години и половина и пет години.

Учените са разработили пептидна ваксина, която активира имунната система срещу специфична мутация в гена IDH1. Тази генетична промяна се среща при голяма част от глиомите. Тя подпомага развитието на тумора, но едновременно с това се разпознава от имунната система като чужда, което я превръща в подходяща мишена за имунотерапия.

Ваксината е изследвана в клинично изпитване фаза I (NOA-16), в което са участвали 33 пациенти с новодиагностицирани високостепенни астроцитоми. Всички те са получили ваксината като допълнение към стандартното лечение, включващо операция, лъчетерапия и химиотерапия.

Проследяването на пациентите в продължение на до осем години показва окуражаващи резултати. 66% от участниците са били живи осем години след диагнозата, а при 42% заболяването не е прогресирало през целия период на наблюдение. При пациентите, при които туморът е бил напълно отстранен хирургично, резултатите са били още по-добри.

Анализът показва и пряка връзка между силата на имунния отговор и дългосрочния изход от заболяването. Пациентите, чиято имунна система е реагирала най-силно на ваксината, са имали значително по-добра прогноза.

Терапията активира два основни компонента на имунната система. Т-клетките атакуват директно туморните клетки, а В-клетките произвеждат антитела срещу тях. Изследователите са установили също, че тези активирани имунни клетки достигат до самия тумор. В тъканни проби специфични Т-клетки са открити само при пациентите, при които заболяването е било овладяно, което показва, че ваксината действа директно в туморната тъкан.

Първоначалните данни сочат още, че бустерни дози могат да възстановят имунния отговор дори години след първоначалното лечение, без да предизвикват допълнителни нежелани реакции. Това би могло да помогне за поддържане на терапевтичния ефект в дългосрочен план.

Учените подчертават, че настоящото изпитване е фаза I, чиято основна цел е да оцени безопасността на ваксината и предизвикания имунен отговор. Тъй като проучването не включва контролна група, ефективността на терапията все още не може да бъде доказана окончателно.

Следващата стъпка е многоцентрово рандомизирано клинично изпитване фаза II с участието на над 200 пациенти, което ще започне през март 2027 г. Именно то трябва да покаже дали ваксината действително удължава живота на пациентите и дали бустерните дози могат допълнително да повишат ефективността на лечението.