Ново увеличение на случаите на лаймска болест е отчетено в България през последната седмица. Регистрирани са 24 нови заразени, което е два пъти повече спрямо същия период на миналия месец.

Най-много случаи са установени в София и Габрово. Заболели има още в Стара Загора, Сливен, Благоевград, Видин, Кюстендил, Ловеч, Перник и Плевен.

„Лаймската болест представлява бактериална инфекция и е типичен пример за кърлежопредавана инфекция, която бележи пикови стойности през пролетно-летния сезон“, коментира инфекционистът доц. д-р Трифон Вълков в ефира на NOVA.

Как се разпознава заболяването

По думите на специалиста лаймската болест не трябва да предизвиква сериозно притеснение, тъй като медицината разполага с добре установени методи за диагностика и ефективно лечение.

„Това е една инфекция, която е позната на медицината, има добре очертана последователност по отношение на диагностичния подход и разполагаме с достатъчно ефективна терапия“, обясни доц. Вълков.

Той посочи, че най-характерният първи симптом е появата на мястото на ухапването на мигрираща еритема – специфичен кожен обрив.

„Размерът ѝ може да варира от няколко сантиметра в диаметър до 30-40 сантиметра“, уточни инфекционистът.

В повечето случаи обривът не е болезнен и не е придружен от други изразени симптоми.

„В болшинството от случаите други симптоми няма – няма температура, няма данни за някаква друга подчертана симптоматика“, допълни той.

Влажното време увеличава риска от ухапвания

Доц. Вълков обърна внимание, че климатичните условия имат пряка връзка с активността на кърлежите.

„Винаги когато има по-влажно време след такива валежи става една активация на вектора“, каза той.

Това води до увеличаване на броя на ухапванията и съответно до по-висок риск от предаване на заболяването.

Специалистите съветват след разходки сред природата хората внимателно да проверяват кожата и дрехите си за кърлежи, особено в топлите месеци, когато паразитите са най-активни.

Няма риск от разпространение на ебола в Европа

В коментар за ситуацията с ебола в Демократична република Конго, където са съобщени над 2300 случая и повече от 900 починали, доц. Вълков заяви, че рискът от разпространение на заболяването в Европа е изключително нисък.

„Практически граничи с нула“, каза инфекционистът.

По думите му случаи на Стария континент биха могли да се появят основно при хора, които са били в ендемични райони, или при медицински специалисти, които са участвали пряко в лечението на заразени пациенти.

„За да наблюдаваме такива случаи тук, става дума за пациенти, които са били на място в ендемични за това заболяване региони, или за хора, пряко ангажирани в тази сфера“, обясни той.