Първото издание на дискусионното събитие „Медицината като диалог“ се състоя на 14 май в Интер Експо Център –София по инициатива  на медицинския видео блог MedTalks и фирма Ридаком (доставчик на лабораторна апаратура, медикобологични консумативи и реактиви). То събра водещи специалисти по проблеми, свързани с женското здраве, затлъстяването, ролята на микробиома върху репродуктивните функции, антибиотичната резистентност, влиянието на генетиката и начинa на живот върху нашето здраве и дълголетие.  Форумът се откри от Атанас Месечков и Кристин Ибрахим.

Проф. д-р Мариана Мурджева от Медицински университет-Плевен и Германо-българска лаборатория „Зинвест“ - Пловдив беше модератор на панела „Антибиотична резистентност“.  В дискусията за „тихата пандемия“, как да ограничим риска и да вземаме по-информирани решения се включиха още доц. д-р Росица Вачева-Добревски (ръководител на лабораторията по Микробиология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ), проф. д-р Емма Кьолеан (началник на Лабораторията по клинична микробиология и вирусология при УМБАЛ „Лозенец“) и доц. д-р Цветан Велинов (началник на СМДЛ „Велинов диагностика“-София). Проф. Мурджева постави акцент върху  глобалния проблем с антибиотичната резистентност - нарастваща смъртност (прогнозира се, че между 2025 г. и 2050 г. това може да причини пряко над 30 милиона смъртни случая или трима починали всяка минута); рязък скок при специфични, резистентни на антибиотици, патогени; увеличаване на инфекциите, свързани с медицинското обслужване; недостигът на нови антибиотици (развойната дейност за създаването им е по-бавна от темповете, с които микроорганизмите развиват резистентност). Експертите информираха и за новата Национална програма за действие срещу антимикробната резистентност 2026–2029 г., приета от Министерския съвет на 21 януари 2026 г. Тя въвежда за първи път в България цялостна стратегия, базирана на подхода „Едно здраве“ (One Health), обединяващ хуманната медицина, ветеринарното здравеопазване и околната среда. Основни цели и мерки на програмата са намаляване на употребата на антибиотици при хора и животни, подобрена микробиологична диагностика, контрол и превенция на инфекциите, образование и информираност.

В първия панел - „Превенция на женското здраве - рак на маточната шийка“, модераторът доц. Момчил Баев от НБУ въведе аудиторията в скрининга на заболяването и заедно с  експертите коментираха HPV ваксинацията, новите подходи за ранно откриване на заболяването,  диагностиката на преканцерозите и ролята на здравната система.

„Обезитетът – епидемията на XXI век” постави диалог за това  как да разпознаваме, лекуваме и управляваме затлъстяването. Кардиологът доц. Красимира Христова и участниците фармаколози, ендокринолози и психолози насочиха вниманието към връзката между метаболитното, психичното и хормоналното здраве.

В панела „Микробиомът - новият орган  и влиянието му върху имунитета, репродуктивните функции, психичното здраве и цялостното състояние на пациента“ д-р Светлана Пачкова от  МУ-Плевен  и МЦ КИРМ „Св. Елисавета -Плевен коментира темата за гениталния микробиом и провокира интерес сред участниците.

Д-р Мартин Генов беше модератор на панела „Дълголетие“, където с експерти от различни области дискутираха теми, свързани с биологичната възраст, превенцията, съвременните подходи към здравето и ролята на медицината в дългосрочното качество на живот.

Обмениха се идеи и решения за бъдещето на здравеопазването - партньорството между лекари, пациенти и институции, с участието на доц. Данчо Пенчев (директор на РЗИ –София) , д-р Николай Брънзалов (председател на БЛС) и маг.фарм Богдан Кирилов (директор на ИАЛ). Дигиталното здравеопазване,  промените в проследимостта, безопасността и контрола на лекарствените продукти и преминаването от реактивна към проактивна медицина бяха във фокуса на дебата.