По време на социализма управляващата тогава комунистическа партия смяташе червилото, което си слагат жените на устните, носенето на къси поли, наричани минижуп, носенето на бради от мъжете, неподстриганите коси, тесните панталони и други такива модни проявления за буржоазни предразсъдъци.

Жените, които се носеха така, ги наричахме зози, а мъжете - суинги. По съответен начин зозите и суингите бяха преследвани и санкционирани от властта. Много млади хора тогава сами избягваха да се носят така, за да не бъдат обявени за зози и суинги и преследвани.




През 70-те години на миналия век работех в окръжния отдел „Народна просвета” – Габрово. Членувах в БКП и бях избран за секретар на партийната организация в отдела. Останах много изненадан, когато един ден учителят методист по рисуване, който беше завършил Художествената академия в София, ме помоли като партиен секретар да му разреша да си остави брада. Опитах се да го убедя, че носенето на брада е признак на буржоазно влияние и партията е против него. Не успях да го разубедя. Като художник той искаше да бъде с брада и настояваше да си пусне такава. Вместо аз да го убедя, той ме убеди и аз на своя глава еднолично му разреших да си остави брада, но при условие, че ще бъде малка брадичка. Така и стана.

След няколко седмици гледам - и строителният техник от нашия отдел си оставил брада. Веднага го извиках на обяснение при мен. Попитах го защо си е оставил брада. А той ме контрира: след като носенето на брада е буржоазен предразсъдък, защо съм разрешил на художника да носи брада. И прав си беше човекът да ме пита. Не можеше партийният секретар за едни да бъде майка, за други - мащеха. Разреших и на него да носи малка брада.

На мен заради тези ми действия не ми се размина без обяснение в учрежденския партиен комитет. Успях да убедя членовете му, че художникът и техникът са много добри служители и да ги оставим да си носят малките бради. А за мен остана мъмренето, че лично решавам такива важни за партията въпроси.