Днес звучи смешно, но сексуалната революция е свършила доста работа в тази насока и поне за едно не се притесняваме- в самото начало на 20-ти век, обаче, това си е било проблем и то голям. Днес това е проблем, ако го правиш на публично място- тогава ще отнесеш наказание за непристойно поведение или хулиганство. През 1900 година, обаче, направо са те отписали за нормален живот.

Сп. "Домашно здраве", издавано в този период в Пловдив, пълно със съвети и поучения, публикува преводна статия на д-р Свет, в която се описват наистина апокалиптични картини. "Този лош порок", се казва в статията, озаглавена "Въззив към майки и възпитатели", " е една много сериозна и опасна болест, която влече подире си много важни разстройства на органите." Авторът твърди, че болестта започва още в първите месеци след раждането и засяга 99 от 100 момчета и момичета. Другото име на онанизма е ръкоблудие. Пак според тези специалисти, болестта е наследствена, но може да се предизвика с прекалено меки постилки и топли завивки, неправилно хранене, даване на децата на чай, кафе, вино и ракия- последните две, уточнява авторът, често се дават на децата за успиване. Следват нередовното ходене " по себе си", пикочни инфекции, обриви по тялото. Дотук са физиологичните причини за тази ужасна болест онанизма- следват още не по- малко любопитни- сред тях са театралните посещения, романите, неподходящите за деца илюстрации, цирковете, баловете, безсмислените детски вечеринки...Дори училището може да доведе до заболяването онанизъм заради прекалено дългото седене на едно място и задържането на естествените нужди, твърди авторът.

Описанието на външния вид, характера и навиците на онаниста кара човек да настръхне. "Младият онанист- твърди авторът- се познава по нервния си непостоянен характер, остър поглед, болки в главата и постоянно държане на ръцете в джобовете." Юношата- онанист има бледно лице, мътни очи с жълто изражение, разширени зеници, сини устни, продълговато лице. " Ходенето му е клатливо и смътно, крайниците му треперещи, има нощно изпотяване и почти непрекъснато му е студено. Организмът на онаниста е недоразвит или пък много слаб, той има нервно сърцебиене, болки в главата и стомаха, припадъци. Сънят му е тревожен по две причини- или заради сладострастни сънища, или заради кошмари. Такива хора, продължава докторът, са мълчаливи, тъпоумни, равнодушни към игрите и занятията, обичат уединението и присърце им е да лъжат. В присъствието на родителите си те са кротки и скромни, а инак са сурови и разюздани.

Присъдата над онанистите, които- да припомним- представляват 99 от всеки 100, е жестока. Те до такава степен са порочни и се променят, че започват да мислят за самоубийство, но тъй като нямат воля, не го осъществяват...
Как ли са лекували таз жестока обществена болест?
Студена вода, спане на твърдо, леки завивки, широки дрехи, никакви театри, циркове и вечеринки, никакви романи и илюстровани списания.
"Това е болест на цялото общество"- завършва авторът.
Днес ни е смешно. Тогава явно не е било. Горките онанисти...99 от всеки 100...