„Аполо 15" е деветата пилотирана мисия от програмата "Аполо" и четвъртата мисия, кацнала Луната. Стартът е даден на 26 юли, а кацането е на 30 юли.   

Тогава за пръв път е използван лунар роувър и за пръв път е изследвана лунната повърхност извън лунно море. С помощта на лунното возило са изминати общо 27.9 км и са събрани и доставени на Земята 77 кг проби от лунната почва. По пътя обратно към Земята пилотът на командния модул Алфред Уордън направи първото излизане в открития Космос в междупланетното пространство, за да демонтира и прибере заснетите фотофилми.

При приводняването не се отваря един от основните спирачни парашути, но това не оказва фатално въздействие върху екипажа.

Масата на кораба в орбита е 140 510 кг, което и до днешни дни е най-голямата маса, изведена в орбита с помощта на една ракета носител.

Командният модул се намира в Националния музей на Военновъздушните сили на САЩ в Дейтън, щата Охайо.

1858 г. английският изследовател Джон Спик открива езерото Виктория в Африка.

То е най-голямо езеро от Великите Африкански езера и е на трето място сред всички езера в света (след Каспийско море и Горното езеро в Северна Америка) и на второ – сред сладководните езера. Общата площ на източноафриканските езера (Виктория, Танганайка и Малави (Нияса) е над от 170 000 кв.км.

Английският изследовател Джон Ханинг Спик служи като офицер в Индия и предприема в Хималаите и Тибет минералогически и зоологически изследвания. През 1856 г. заминава за Централна Африка. Когато открива езерото Укереуе, което той нарича Виктория, пътешественикът го смята за източник на р. Нил.

Езерото Виктория е най-голямото тропическо езеро в света, то е сравнително плитко – най-голяма дълбочина е 84 м, при средна – 40 м. Намира се на плато в западната част на африканската Голяма рифтова долина и граничи с Танзания, Уганда и Кения. Има брегова линия с дължина 3440 км и повече от 3000 острова, много от които са населени.

1930 г. в Монтевидео отборът по футбол на Уругвай печели Световното първенство по футбол, като побеждава Аржентина с 4:2. Това е първият световен шампион по футбол.


Идеята за провеждането на световен форум по футбол набира популярност няколко години по-рано. След невероятния успех на футболния турнир по време на Олимпиадата в Париж през 1924 г. и Холандия 1928 г., членовете на ФИФА се събират и решават да създадат турнир Световна купа или Световно първенство.

Първенството се провежда в южноамериканската държава Уругвай в периода от 13 юли до 30 юли , като това е единственият случай, в който се провежда в един единствен град – столицата на Уругвай. За тази първа футболна среща на световно ниво е построен и футболният стадион „Ещадио Сентенарио”.

13 отбора се съгласяват да участват в надпреварата. Седем отбора от Южна Америка плюс четири от Европа заедно с Мексико и САЩ. Някои европейски държави се отказват заради голямото разстояние към Уругвай. Единствените, които се съгласяват, са Франция и Белгия, които са основателите на ФИФА заедно с Югославия и Румъния.

Любопитен факт е, че трите държави без Югославия пътуват заедно към Уругвай. Пътешествието им отнема около две седмици с парахода „Конте Верде”, за да стигнат до Южна Америка. Заедно с тях на кораба пътува и президента на ФИФА Жул Риме, който носи първият трофей – „Златната богиня на победата” (или „Златната Нике”).

До финала достигат отборите на Уругвай и Аржентина. Съперничеството между тези два отбора е първото дерби или първото „класико” сред футболните фенове. Уругвай определено има най-добрия отбор и смятан за фаворит като домакин. Урусите са спечелили последните два футболни турнира в олимпийските игри 1924 и 1928 г. Аржентина прави впечатление с огромния си арсенал от нападатели, които обичат да играят грубичко. Гилермо Стабиле става голмайстор на шампионата със своите 8 гола.

Уругвайци и аржентинци искат да играят със собствените си топки на финала. Съдията взима революционното решение – първото полувреме да се играе с топката на Уругвай, а второто с топката на Аржентина.

Финалната среща предлага изключителна драма. Уругвай повежда и 90 000 на трибуните избухват, преди Аржентина да обърне резултата в края на първото полувреме. След това Уругвай излиза преобразен и успява да изравни след страхотна атака и технично отиграване с пета за паса преди гола. Малко след това Уругвай повежда, а в края на мача Кастро бележи четвърти гол. Веднага след него се чуват изстрели на стадиона. Полицията веднага търси кой е стрелял, но не става ясно дали куршумите са били насочени към футболиста Кастро, който получава заплахи предния ден преди мача.

„Сентанарио” изпада в делириум след последния съдийски сигнал. Цял Уругвай ликува само 12 дни след официалната 100-годишнина от освобождението. Уругвайците вече си имат нов национален празник. Всички остават изключително доволни от програмата за Мондиала и съвместните тържества за освобождение.

Не такова е настроението в Аржентина. Феновете започват да чупят и да правят проблеми с полицията. Посолството на Уругвай в Буенос Айрес е потрошено за нула време от хвърлените камъни. Аржентина и Уругвай прекъсват отношенията си за две години, а Копа Америка е закрит за пет години, докато се уталожат страстите от първата световна купа. Това е едно добро начало типично по южноамерикански. 

1945 г. американският крайцер „Индианаполис” е потопен от японска подводница.Неговото потапяне се превръща в най-смъртоносната загуба на единичен кораб в историята на военноморските сили на САЩ. Крайцерът е втория кораб, кръстен на името на град Индианаполис, щата Индиана. Поръчан е на 31 март 1930 г. от „Ню Йорк шипбилдинг” със седалище Кандем, Ню Джърси; пуснат на вода на 7 ноември 1931 г. и е доставен на филаделфийския военен пристан на 15 ноември 1932 г.

На 26 юли 1945 г. крайцерът доставя важни части за първата атомна бомба предназначена за бой („Малчугана”) в базата на военновъздушните сили на САЩ в Тиниан.

На 30 юли 1945 г., 14 минути след полунощ, докато крайцерът се намира във Филипинско море, е атакуван от японската подводница I-58. Корабът потъва за 12 минути. От 1196-членния екипаж приблизително 300 потъват с „Индианаполис”, останалите 900 души са изложени на дехридатация и постоянни атаки от акули, докато чакат да бъдат спасени. Оцелелите се носят по повърхността без спасителни лодки и храна.

Оцелелите са забелязани случайно четири дни по-късно, като дотогава остават само 316 души. „Индианаполис” е един от последните потопени кораби на военноморските сили на САЩ през Втората световна война.

През август 1945 г. атомният товар, който превозва „Индианаполис”, унищожава напълно два японски града.

1966 г. отборът на Англия печели Световното първенство по футбол, като побеждава на финала отбора на ФРГ с 4:2 след продължения. Англия е домакин на това първенство, което остава в историята с участието на куп велики играчи като Еузебио, Гаринча, Пеле, Джеф Хърст, Франц Бекенбауер, Флориан Алберт, Лев Яшин и много други.

Отбори от Африка не участват, а Северна Корея се превръща в първата азиатска страна, прескочила груповата фаза на Мондиал. Най-изненадващите отсъстващи държави на Световното в Англия са финалистът от предишното първенство през 1962 г. Чехословакия и полуфиналистът от тогава Югославия. Португалия се класира за първи път на Световно, като воденият от Еузебио национален отбор поставя рекорд за най-добро представяне при дебют, финиширайки на трета позиция.

Шампионатът в Англия се помни като един от най-вълнуващите и заради скандалите, противоречията и сензациите. Форматът е типичен за времето си – 16 отбора, разпределени от 4 групи по 4, като за победа се присъждат 2 точки.

Големият герой на Мондиал 1966 обаче не е Джеф Хърст (играещ в Уест Хям), вкарал хеттрик за „Трите лъва” във финала, нито топ реализатора с 9 попадения Еузебио. Кучето Пикълс намери откраднатата световна купа „Жул Риме” обвита във вестник в храсти някъде из Лондон и спаси домакините от унизително петно в историята им.

До финалите достигат отборите на Англия и ФРГ. 96 924 зрители изпълват трибуните на стадион „Уембли”. Домакините печелят с 4:2, Джеф Хърст влиза в историята като единственият отбелязал хеттрик в мач за световната титла, макар вторият му гол да е най-дискутираният. Топката се удря в горната греда и тупва на голлинията, но реферите присъждат попадението за 3:2 в 101-ата минута на мача. В 120-ата Хърст решава всичко с мощно воле и праща цялата нация в делириум. Кралица Елизабет връчва трофея на новите световни шампиони от Англия.