Квартал „Капана” се обособява по време на Османската империя в пространството между главната търговска улица „Узун чаршия” и северозападните склонове на Трихълмието.

Евлия Челеби в средата на ХVII век нарича този квартал „Тахтакаленската чаршия”, като разказва, че „рибарският, платнарският и ахтарският пазари са много богати. Има един гевгирен, богат безистен със здрави врата. Ценните стоки на целия град се намират в него.”

                    

През следващите два века това е занаятчийското и търговско сърце на града с работилниците на майсторите от всички еснафи – абаджии, папукчии, кюркчии, кожари, сарачи, железари, медникари, златари.

На място производителите предлагат своите изделия. Много от тесните и криви улички носят техните имена и превръщат квартала в лабиринт, откъдето идва и името му.

Новите европейски стоки в края на ХIХ век унищожават традиционните занаяти и завинаги падат кепенците на техните работилници. Недалновидността на управниците ликвидира и знаковите Куршум хан и Безистена.

Остава само споменът от старите фотографии и съжалението, че някъде надалеч от Пловдив те са запазени и днес са търговски центрове или многозвездни хотели.