Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

 Пенка Калинкова, театровед и изследовател на историята на Пловдив, инициатор на кандидатурата на града за Европейска столица на културата и бивш член на УС на фондация "Пловдив 2019"

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата? 

- Отговорът при всички случаи е нееднозначен. Очакванията и мечтите винаги са повече и по-големи от реалностите. Освен това по-възрастните можехме да сравняваме с шеметния като динамика на въздействие и бляскав Европейски месец на културата през 1999 г., траял по същество два месеца и половина, и сравненията не винаги бяха в полза на случващото  се 20 години по-късно. Онова беше културен шок, програмните намерения на Пловдив 2019 бяха прицелени в по-дълбинни културни изменения. Но както знаете, за тези близо десетина години от зараждането на идеята Пловдив да участва в състезанието за титлата „Европейска столица на културата” досега екипът на фондацията беше почти на сто процента променен. Това също носи последствия. 

 - С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

-С кипежа и резултатите на Пловдивската опера -   Opera Open 2019,  главно с откриването  и със  спектакъла „Орфей и Евридика” на Стефано Пода, но и с целогодишната й дейност, с Драматичен театър-Пловдив с мащабния и много успешен „Одисей” на тандема Александър Секулов – Диана Добрева, както и на всички заети в него. Ще се запомни и проектът „Японската кукла” на Кукления театър.   Читалища в Пловдив и Южна България получиха нови импулси за своята дейност. Интересно и успешно бяха проведени годишнини на Йордан Радичков и Николай Хайтов. Няколко добре защитени филмови проекти, като „Завръщане” с идеята за заедността и за опазване на културното наследство, имаше и някои успешни късометражни филми в киноомнибуса. Мога да продължа с проектите на Емил Миразчиев и „Изкуство днес”... Емил е и първият артистичен директор на фондацията. Не мога да не отбележа и последните две издания на One Dance Week -  фестивалът за съвременен танц определено показва развитие. Тук не говоря за повишеното качество  на традиционни прояви  от Културния календар на Пловдив. 

 - Къде се провалихме? 

- Заедността ми липсваше. Никак не е случайно, че аз назовах навремето слогана. Заедността не ми достига в Пловдив. И преди, и сега!  Имаме каузи, но не ги извеждаме докрай. Тютюневият град, реката с остров Адата, Кино „Космос” – все още сме в началото или средата на пътя. Помните ли в „Горе от ума”/ „От ума си тегли” от Грибоедов репликата на смешния Репетилов „Шумим, братец, шумим”. В смисъл има повече говорене, отколкото действия.Така че „Градски мечти” – така назовахме клъстера, продължават да си бъдат градски мечти.

Най-умното, което можеше да направи ОФ „Пловдив 2019” след разрушаването на склада на „Ориент Табако”,  опожаряването на складовете на Кудоглу и последвалите съдебни разследвания, тя го направи – премести седалището си в един от складовете на „Екзарх Йосиф” 16 и го превърна в място за изкуство. Там репетира оркестърът на Пловдивската опера, там се експонират картини, играят представления, дискутира се и т.н. Т.е примерът е даден. Оттук-нататък на ход са Общината и културната общественост. Никой не е казал, че този тютюнев някога квартал ще бъде само място за изкуство. Не, ще бъде място за живот, съхранявайки спомена за тютюневата индустрия и за основния някога поминък на множество пловдивчани, отразил се много съществено в облика на града. 

Не успяхме да покажем в достатъчна степен изкуството на пловдивски творци в Европа, а и тези наши колеги, които дойдоха отвън или чието изкуство видяхме в Пловдив, в доста от случаите не представят, както очаквахме, знакови образци и тенденции  на  европейското изкуство. Имаше едно залитане предимно към съвременното изкуство в различните му видове, жанрове и формати. А какво да кажем за проектите от клъстера „Махала”? Това е отделен разговор. 

Не ми се ще да напомням пак, че като лош стопанин Община Пловдив посрещна 2019-а с разкопан площад. Цялата година бяхме под пара ще бъдат ли завършени планираните обекти. И досега нямаме по същество  Концертна зала, още се работи по Голямата базилика. 

 - Ще има ли ефект от събитието и през следващите години? 

-  Надявам се, че е създаден интерес у много млади хора към града и неговите предимства и възможности. Пловдив официално е в лигата на културните столици на Европа, а не само като наше местно самочувствие. Той и сега е любим, специален град за повечето българи, но все още е туристическа дестинация за един-два дни. Иска ми се да идват повече интересни творци от чужбина и заедно да пишем историята на града. И още една поука – когато се дават повече пари за изкуство на умни и кадърни хора, връща ни се печалба. И тя ще се умножава в годините напред. В прекия и преносния  смисъл. Пример са резултатите в пловдивските културни институции – операта и двата театъра. 

Дано този път намерим сили да продължим. След 1999-та направихме опит, но не бяхме последователни докрая. Да продължим, но след като направим правдив и сериозен, професионален анализ на свършено и несвършено. Да продължим начисто.