Кристина Начева е на 24 години и от 14 години живее със семейството си в град Валядолид, Испания. Тя учи продуктов дизайн, последна година в университета в Сеговия, а уикендите работи в заведение във Валядолид. След обявяване на извънредно положение, работата стопира, а заедно с това и доходите. 

Испанският град е приблизително с размерите на Пловдив, а заразените с COVID-19 са близо 15 хиляди, от които 1690 са починали от заразата. Провинция Валядолид е една от най-засегнатите от пандемията.

Лятото е любимият сезон на Кристина за почивка в България. Всяка година тя посещава родния Благоевград, а сред любимите й градове е и Пловдив, където също има много приятели. 

Тази година обаче, младото момиче е със смесени чувства за идните топли месеци и все още не си прави планове за пътуване и почивка. Тя споделя, че като всеки млад човек е притеснена от липсата на работа и съответно средства. 

Сред любимите занимания на българката в свободното време е рисуването. През месец март, трябваше да се състои петата изложба на картини, направени от Кристина. Изложбата бе планувана за периода от 17 до 31 март, в "Гражданския център на Ла Рондила" във Валядолид. Предвид ситуацията, породена от COVID-19 и от съображения за сигурността и здравето на хората, изложбата бе отменена.

Kоронавирусната криза все още няма край в Испания и с всеки изминал ден повече хора се заразяват и губят живота си поради епидемията, причинена от вируса SARS-CoV-2. Това бе държавата, която въведе едни от най-строгите ограничителни мерки заради епидемията от коронавирус. Към момента там са регистрирани 229 000 заразени и над 23 000 починали от коронавируса. Предполага се обаче, че реалният брой на заболелите и жертвите е много по-висок.

В неделя, за пръв път от шест седмици насам, откакто вилнее епидемията от коронавирус, испанските деца излязоха навън. На децата е позволено да носят със себе една играчка, но нямат право да играят или да се срещат с други деца. Спазването на дистанция от поне 1 метър е задължително, а парковете и детските площадки остават затворени.

- Каква е ситуацията в Испания в момента и по конкретно във Валядолид, където живеете вие?

- Днес станаха 47 дни откакто обявиха епидемията. Положението все още не е никак розаво. На 26-ти април за първи път децата до 14-годишна възраст имаха позволението да излезнат с един родител, да подишат чист въздух в рамките на 1 час. През останалите дни, единствено пълнолетните имат позволението да отидат да напазаруват от магазин или аптека, с документ за самоличност, без да се отдалечават на повече от 1км от мястото, на което живеят и спазвайки работните часове. 

- Променил ли е облика си града във времето на пандемия?

- Да, разбира се. Града е по-безлюден, по-сив и мрачен, особено след неспирните дъждове, които продължиха две седмици. Пусти са улиците, площадите и парковете.

- Спазват ли се мерките и кога се очаква те да бъдат облекчени?

- Като цяло, по-голям процент от обществото имат самосъзнанието да спазват стриктно изискванията, но както навсякъде има група от хора, които не ги взимат толкова на сериозно. Все още не му се вижда края. Ако мерките продължават да бъдат спазвани, следващата събота има вероятност да пуснат и възрастните да излизат по двойки. По мое виждане, след падането на забраната при децата и разрешението да излизат за един час на въздух, доста групи от хора злоупотребиха при мерките за сигурност, което би могло да доведе до нови забрани и преустановяване.

- Приблизително колко са българите във Валядолид и как прекарвате дните си?

- В нашия град и околностите по статистика са между 8 и 10 хиляди българи. Трудно е! Колкото повече минава времето и стоим в неизвестност, толкова повече отчаяние има. Отчаянието за учениците и студентите в тяхната сфера, а при по-големите от икономическа гледна точка и запазване на работните си места.

- А каква е ситуацията по болниците, има ли достатъчно свободни места и предпазни средства?

- Предпазните средства са в недостиг, а болниците са малко по-облекчени, отколкото в началото на пандемията. Но лошото е, че всичко е средоточено на 100% в тази зараза и е много трудно да ти бъде обърнато внимание, ако имаш други здравословни проблеми.

- Колко дълго мислите, че ще продължи извънредната ситуация? Положително настроена ли сте към летния сезон?

- От гледна точка на това да излезем свободни по улиците, ще бъде в по-близък план, но груповите събирания и мероприятия се очертава да бъдат забранени поне до края на годината. Туристическите курорти се надяват да имат позволението да отворят поне за месеците юли и август.

Честно казано в момента съм със смесени чувства. Обичам летния сезон, но както всеки човек така и аз се нуждая от доходи. Ако не отворят заведения, ресторанти и хотели, това ще навреди сериозно на туристическия сезон.

- Как ще се осъществяват пътуванията Испания-България в идните месеци? 

- Авиокомпаниите са едни от най-засегнатите звена. Първоначално бяха спряли полетите си до края на юни, но сега някои авиокомпании се опитват да осъществят полетите си през май месец.

- Предприе ли Испания навременни мерки според вас или закъсня? А какво мислите за ситуацията в България?

- В Испания мерките бяха взети на много по-късен етап, отколкото трябваше. В това отношение България е държавата, която взе най-навременни мерки, но от мой наблюдения в Испания се спазват доста по-стриктно отколкото там.

- Как купувате храна и лекарства? Има ли недостиг на стоки в магазините?

- Няма никакъв проблем с недостига на храна, единствено имаше недостиг на ръкавици, маски и дизенфектант (като изключим първоначалните два, три дни на презапасяването с тоалетна хартия).

- Ще повлияе ли пандемията на икономиката на Испания? Вие самата как работите и чувате ли за вече обявени фалити?

- Абсолютно ще повлияе! Дори и при мен, докато съм студент, доходите ми са от работа в заведение. Така че, в момента е неизвестно докога аз ще съм без доходи. Чета различни статии относто предполагаемите фалити, но не съм компетентна по въпроса.