Близо 500 автомобилни инструктори от цялата страна се обявиха за излизане на държавата от шофьорските изпити. Те са категорични, че за да се спре купуването на книжки, служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” трябва да бъдат отстранени от провеждането на изпитите за правоспособност.

Държавните служители ли са червивата ябълка на изпита по кормуване? През тях ли минава търговията на книжки? Как са възможни рушветите при изпит за правоспособност? Та нали има камери? 

Риторични въпроси, но отговори много - конкретни и съдържателни.

Първо, както е известно, при намеса на изпитващия по време на шофьорския изпит, курсистът трябва да бъде скъсан. Възможно е обаче, педалите под предната дясна седалка да бъдат натискани, а изпитът да не бъде прекратен. Това се дължи на факта, че никое устройство не отчита дали има въздействие върху хода на колата от страна на изпитващия.

Не е ли по-лесно да се въведе техническо изискване и да се отчита манипулация върху допълнителни педали в дясно? В края на изпита се проверяват данните от апарата - ако е налице намеса, а изпитът не е прекратен - започва разследване.

Втората сериозна уговорка е по отношение на камерите в автомобилите. Считаше се, че с въвеждането им ще има постоянен контрол върху процеса по тестване на кандидат-шофьорите. Законът е категоричен, че записите трябва да се пазят в архив, а специално звено към Агенцията по автомобилна администрация е длъжно да извършва регулярни одити на случаен принцип. Според мнозина запознати, това е поредната куха структура и такъв мониторинг не се налага. Още повече, че е иронично Агенцията да контролира сама себе си. "Прозрачността" е капсулирана, при евентуални нарушения няма отзовани.

Пореден крив гвоздей в системата са човешките взаимоотношения. Скачени съдове - така наричат "даяджиите" и автомобилните инстуктори. Последните, ще кажете, са страна по искането за реформа.. значи ли това, че не са продажни?

Колегиалните практики показват друго. Небезизвестен факт е, че даяджии и инструктори са приятели както на маса, така и в изпитни дни. Съглашението е ползотворно за всички. Шуробаджанащината се разгръща безнаказано и близък на една от двете страни получава свидетелство за правоспособност безапелационно. Обратният вариант за късане на курсисти с цел препечелване от допълнителни часове, също е широко практикуван. А и за повторен изпит се плаща повторно. 

Идва място да отбележим, че според Съюза на българските автомобилисти и Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България, изпитващите трябва да бъдат излъчени от лицензирани частни дружества. И с какво това ще спре продажността? Нима държавната службица върви с поквара? Не, проблемът е човешки, не се крие в чин или длъжност. 

И ако се разчита на коренна промяна при замяна на една структура с друга, нищо градивно не ни чака. Колкото и изтъркано да звучи, гражданското самосъзнание трябва да е водещо. Ако някой е свидетел на корупция, нека сигнализира. Ако никой не генерира и не възпроизвежда корупционните практики, дори с пролуки в нормативната уредба, злоупотребите ще бъдат значително по - малко. Катастрофите и смъртните случаи, също.

Деморализацията и подкупничеството са онова камъче на пътя, което преобръща джипове, бмв-та, мерцедеси. Те зачеркват човешки животи. След това редим черни статистики, създаваме асоциации за хората пострадали при катастрофи. Лицемерието се разгръща в показни акции на КАТ в лов на същите онези, които колегите им са отгледали и възпитали. 

Решения има, в резюме: технически мерки, реален контрол и одит, активизиране на гражданскто общество. Стига сме мислили за бутафорни реформи, чиито резултати разговорно наричаме "въртим едни пари". 

Мнението на автомобилни инструктори и курсисти от Пловдив, както и коментара на председателя на Съюза на превозвачите, Йордан Арабаджиев (бивш директор на Пловдивското ДАИ), вижте тук.

Виктория Петрова, TrafficNews.bg