Скорошните проучвания на астрофизиците сочат, че на повечето места в Слънчевата система е възможно да има вода в течно състояние. На луни, като Енцелад, Европа, Тритон, Ганимед и други най-вероятно има подземни океани от течна вода. Подобна е и ситуацията с полюсите на Марс. Други изследвания подсказват, че дори на Венера е възможно да има бактерии, живеещи в най-горните слоеве на атмосферата ѝ. Знае се, че в концентриран киселинен разтвор могат да живеят редица бактерии, например Хеликобактер пилори, пише dir.bg.

От списъка на възможните обекти, годни за живот в Слънчевата система, липсват газовите гиганти, тъй като поради тяхната същност най-вероятно там не може да има живот. Гравитацията е твърде голяма, температурата - твърде студена, а теченията - твърде силни. Въпреки това дори Карл Сейгън е изказал съмнения, че заради богатата на амоняк среда е възможно да има организми.

Местата, описани за най-негостоприемни в Слънчевата система обаче са такива, на които човек може да стъпи. Там има екстремни температури, явления или пък е пълен мрак.

Меркурий

Противно на очакванията, Меркурий не е най-горещата планета, като там дори има места с вечен лед и температура по-ниска от най-ниските екстремуми на Земята. Всъщност амплитудите на планетата варират от −180 до 430 °C. Въпреки това, няма никакъв шанс за наличието на течна вода на Меркурий. Силните магнитни бури и заредени частици, идващи от слънцето също минимизират шансовете за развитието на какъвто и да е било живот там. Защита от слънчевата радиация не предлага и атмосферата, защото такава липсва напълно. Учените са единодушни - едва ли има живот на Меркурий.

Йо

Луната на Юпитер - Йо, е дом на стотици активни вулкани, някои от които изхвърлят лава и серен диоксид на 400 километра над повърхността. Пресичането на линиите на магнитното поле на Юпитер от спътника генерира електрически ток. Макар и сравнително малък източник на енергия по този начин се пренасят над 1000 гигавата с потенциал от 400 киловолта. Атмосферата, която почти липсва, е съставена от серен диоксид. Близостта на Йо до Юпитер превръща луната в екстремен и негостоприемен свят. Водата най-вероятно липсва изцяло от Йо. Където няма лава или вулканично изригване, температурата е около -143 C°. Всички шансове са против развитието или оцеляването на живот на Йо.

Седна

Седна е един от най-отдалечените познати на човечеството обекти от Слънцето. Размерите на планетата джудже се доближават до тези на Плутон, но за разлика от него, около Седна не обикаля никаква луна. Това премахва каквито и да е било възможности за наличието на течна вода. Освен това Слънцето изглежда като поредната звезда на фона на черното небе на Седна. На луната цари почти пълен мрак, няма течна вода, а температурите са близки до абсолютната нула. Орбитата на планетата джудже е силно елипсовидна и след няколко хиляди години, Седна ще се намира много по-далеч от Слънцето. Всичко сочи, че Седна е един мъртъв свят.