Тютюнът на Италия - отгледан под парещите лъчи на южното слънце и пропит с кръвта на сезонните работници. Разследване на “Гардиън” показва, че три водещи компании в тютюневия бизнес купуват листа от големи производители, които обаче експлоатират африканска работна ръка.

Сухи и напукани ръце на мигранти от топлия континент берат листата, които отиват в компании като Philip Morris, British American Tobacco и Imperial Brands. Работници, сред които и деца, разказват пред британското издание, че са били принуждавани да работят по 12 часа на ден без договор и без спазването на каквито и да било стандарти за безопасност на работното място. Някои от тях разказват, че им плащали по едва 3 евро на час. Мигрантите са били вкарани и изцедени до капка от една мулти-милионна индустрия.

Африканските граждани работили в Кампания - италиански регион в южната част на ботуша, където се произвеждат повече над ⅓ от тютюна на Италия. Тютюневия пазар в южната страна се доминира от три международни търговци, които купуват стоката на местните производители. Според данните само компанията Phillip Morris е купила 21 хиляди тона тютюн от общо произведените 50 хил. тона за 2017 година. Тогава Италия, която е един от водещите производители на тютюн в целия Европейски съюз, е спечелила 149 милиона евро от продажбата на културата.

Големите търговци уверяват, че купуват стоката от производители, които работят по стриктни правила, с които да гарантират равното третиране на всички свои работници. Но само на хартия. Разследването на “Гардиън” изкарва на показ една малко по-различна реалност, макар и според компаниите експлоатация на работници да няма.

Въпреки сложната система от мерки и гаранти за безопасната работна среда на берачите на тютюн, повече от 20 мигранти се оплакали от нарушение на техните права и липса на каквато и да било предпазна екипировка по време на работа.

Нямали трудов договор и работили по 12 часа на ден, като получавали заплащане много по-ниско от предвиденото в закона. На ден изкарвали средно между 20 и 30 евро, въпреки че според италианския Кодекс на труда минималния надник е 42 евро. Дискриминацията на африкански работници била доста силна. Албанци, румънци и италианци взимали двойно сравнено с другите си колеги.

Освен това, мигрантите нямали достъп до чиста питейна вода, ставали жертва на вербален тормоз и расова дискриминация от страна на своите началници.

Един от потърпевшите е 18-годишно момче от Либия. Дидиер разказва, че ставал за работа всяка сутрин в 4ч. и започвал работния ден в 6. Нямало значение дали си изморен или не - или се трудиш, или те уволняват. Работиш без предпазни ръкавици, без договор и без права.

Според едно от последните проучвания мокрите тютюневи листа могат да съдържат високо количество никотин. Толкова високо, колкото 6 цигари. Директен контакт може да доведе до натравяне на организма. Мигрантите обирали тютюна без ръкавици, а заради ниското заплащане не можели да си позволят да си купят сами.

В края на работния ден ръцете им били напукани, нарязани и болката била толкова силна, че работниците разказват как не можели да докоснат водата. Всеки ден взимали силни обезболяващи.

според Тамаро Корте, който е лидер на асоциацията на работниците в Кастера разказва пред британското издание, че в действителност проблема в сектора на земеделието в региона е много сериозен, що се отнася до експлоатацията на работна ръка. Нелегалните договори и ниското заплащане били често срещани. Данни показват, че около половин милион мигранти работят в сектора на земеделието, което представлява близо половината работна ръка в страната.

Миналата година Професионалната организация “Тютюнева Италия” и Министерството на земеделието са приели промени в Кодекса на труда, който касае тютюневата индустрия. Промените целят да гарантират здравето на работниците и да намалят замърсяването на околната среда. Въпреки това, обаче, свидетелските разкази на потърпевшите работници показват, че промените са само на хартия и на практика не се случва нищо за съжаление.