Археолози, работещи в манастир от XIV век в Барселона, били изненадани да открият 25 скелета, когато отворили осем гроба – включително останките на една от най-могъщите европейски средновековни кралици, пише 24 часа. 

Седем века след като Елисенда де Монкада основала Кралския манастир “Санта Мария Педралбес” в Барселона, екип от експерти отворил гробницата ѝ, за да научи повече за живота ѝ, се казва в изявление на Културния институт на Барселона. Елисенда е смятана за една от най-могъщите жени на своето време заради комбинацията от влиятелния ѝ произход, големите ѝ политически връзки и огромното ѝ богатство.

Проучването разкрило, че кралицата е била погребана в строги религиозни дрехи, но също така, че в гробниците на най-близките спътници на Елисенда има кости на мъже, намушкани до смърт, и на жена, починала по средата на бременността си.

Елисенда де Монкада е четвъртата съпруга на Хайме II Арагонски, наричан Справедливия. Тя била на 30 години, когато се омъжва за 55-годишния владетел на Арагон и Валенсия само месец след смъртта на третата му съпруга, ставайки мащеха на 10-те му деца. Самата тя няма наследници от монарха.

Хайме II царува от 1291 г. до смъртта си през 1327 г. Когато съпругът ѝ се разболява към края на живота си, Елисенда основава в Барселона манастир за Ордена на бедните клариси, група от католически монахини, живеещи в изолация.

След смъртта на краля Елисенда живее в малък дворец до манастира “Педралбес” до смъртта си през 1364 г.

Аристократката никога не става монахиня и въпреки смирението си упражнява властта и влиянието си още 37 години като вдовица. Като част от отбелязването на 700-годишнината от основаването на манастира през 1326 г., изследователите отворили осем исторически гроба на хора, свързани с ранните години на религиозната обител. Гробницата на Елисенда се отваря за първи път.

Вътре археолозите открили кутия с нейните кости в единия ъгъл на по-голямо пространство между църквата и манастира, което било разделено на две от ниска стена. На практика саркофагът се състоял от две части. Тази подредба вероятно е била създадена нарочно, за да представи кралицата едновременно като суверен и като каеща се монахиня, засилвайки нейните двойни политически и духовни роли.

Едната страна на гробницата на кралица Елисенда се вижда от църквата. Там тя е изобразена облечена като кралица, с герба на короната на Арагон. Носи кралския пръстен и е придружена от две кученца в краката си, символизиращи вярност. Другата страна, видима от манастира, я изобразява облечена като монахиня – без никакви признаци на кралската ѝ власт.

Първоначален анализ на костите на кралицата разкрил, че тя е била на около 70 години, когато е починала, което съвпада с историческата информация, като останките ѝ показват доказателства за остеоартрит.

Била е висока около 160 см. Въпреки че е погребана в обикновено монашеско расо, в гробницата е имало следи от бродиран със злато копринен плат, както и ароматните билки розмарин и мирта.

В гробницата на Собирана Олзет, първата абатиса на манастира, изследователите открили кости, съответстващи на това, което е известно за живота ѝ. Но те забелязали травматично нараняване на лицето ѝ, което се е случило малко преди или по време на смъртта ѝ. Разследването на нараняването, което, изглежда, е нанесено с нож, все още не е стигнало до заключения какво се е случило. Друга гробница, за която първоначално се е смятало, че принадлежи на рицаря Арто де Фосес, всъщност съдържала костите на петима души: две жени и три деца.

В гробницата не са открити мъжки кости, съответстващи на Арто. Дългата опашка на едната жена била запазена, все още прикрепена към черепа ѝ.

А в гробницата, за която се смята, че принадлежи на Франческа Сапортела, втората абатиса на “Педралбес” и племенница на кралицата, изследователите открили костите на най-малко девет души, положени там в различни периоди от време. Това включва четири мъжки черепа, всички от които с прободни рани, и мумифициран торс на жена с останки от 20- до 23-седмичен плод в родовия канал. Документи и пергамент, открити от тази гробница, включително нотни листове, в момента се консервират и изучават.

“Изследването на гробовете при основите на манастира предлага уникална възможност да се задълбочим в първите десетилетия от живота на манастира, решаващ период за разбиране на неговата еволюция и роля в средновековното каталунско общество”, пише в изявлението си Културният институт на Барселона.

Но генетичният анализ едва сега е започнал – до момента само 6% от генома на кралицата е секвениран. Екипът планира да използва ДНК от костни и зъбни проби, за да потвърди самоличността на скелетите в гробниците, да установи семейни връзки между тях и да проучи евентуалното наличие на древни патогени.

Окончателните резултати от археологическия анализ на костите, текстила, хартиите и растителните останки се очакват в средата на 2027 г. “Предизвикателството за следващата година ще бъде да се превърнат тези първи открития в пълна историческа интерпретация, която ни позволява да разберем по-добре не само кои са били тези хора, но и как са живели, как са починали и как са били запомнени”, пише Културният институт на Барселона.