"Когато започна войната, руснаците дойдоха и отведоха майка ми. Тя има психическо заболяване и това беше оправданието им. Отведоха я, а аз останах сам. Прекарах сам 4 месеца. Беше ми много трудно, защото нямах достатъчно храна и пари. Започнах да помагам на съседите си за обработването на земята им и така си докарвах малко пари. Когато руснаците научиха, че съм сам, дойдоха и ми казаха, че трябва да ходя на училище и че не мога да стоя сам.Отказах да тръгна с тях, но ден по-късно се върнаха с оръжия и ми казаха, че ако не тръгна с тях, ще ме пратят в приемно семейство", разказва Ростислав Лавров, депортирано в Русия дете пред БНТ.

"Първо ме изпратиха в Херсон, където прекарах един месец. След това ме изпратиха на летен лагер в Руската федерация, в Крим. Лагерът се казваше "Дружба". Бяхме около 600 деца. Всички от Херсон и областта. Бяха ни казали, че сме там за 2 седмици. Имаше много къщички, всичко беше обградено от огради. Сутрин ни караха да станем, пускаха ни руския химн, след което закусвахме. Играхме баскетбол, след което ни караха да спим на обяд. Следобед обикновено се разхождахме, а след вечеря ни прожектираха руски филми, продължава разказа си той.

"Не бих казал, че се държаха добре с мен. Наказваха ме за това, че не исках да пея руския химн. Първия път ме накараха да пиша обяснение, втория ме изпратиха при директора на лагера, а на третия ме затвориха в карцер. Затваряли са ме 4 пъти за по 3-4 дни. Винаги за това, че отказвах да пея руския химн", споделя Ростислав Лавров, депортирано в Русия дете.

"След около половин месец преместиха всички ни в друг лагер - отново в Крим, където останах месец и половина. Отново ме затвориха в изолатора, защото не пеех химна им.Един ден ни казаха, че трябва да учим - не питаха какво и къде искаме да учим. Изпратиха ме във военноморско училище в Керч, където останах около 6 месеца. Учех за заварчих, макар да не исках да стана такъв. В часовете по история ни казваха, че Украйна ще спре да съществува, че Одеса и Херсон са руски градове. Казваха ни "никой не се нуждае от вас, никой не се интересува от вас", казва Ростислав Лавров, депортирано в Русия дете.