За кого работи Ахмед Доган на тези избори – за Алианса за права и свободи, или за формацията на Румен Радев? Докато всички коментатори и анализатори насочиха вниманието си към пропадането на ГЕРБ, „Възраждане“, а и ИТН, почти никой не обърна внимание на краха на Алианса за права и свободи. Не е изключено обаче т.нар. „крах“ да е бил предварително планиран. Днес на брифинг Бойко Борисов заяви, че Доган е работил за Румен Радев и е „прелял“ гласовете си към „Прогресивна България“.

Ако при други формации е трудно да се проследи къде по области и градове са се разпределили гласовете им, то при АПС има ясно изразена концентрация.

На изборите през 2024 година коалицията на Ахмед Доган – АПС, изкара 182 хиляди гласа и вкара 19 депутати. Две години по-късно – след парламентарен живот и официално регистрирана партия – „Алиансът за права и свободи“ получава 50 хиляди гласа и незавидните 1,57% от вота.

Гласовете за АПС през 2024 година очаквано дойдоха от пет основни области – Кърджали, Търговище, Разград, Шумен и Силистра. По-малко от две години по-късно тези гласове се „стопиха“ до минимум, или просто голяма част от тях бяха пренасочени към една конкретна формация.

През 2024 година Кърджали бе поделен между ДПС и АПС – първите изкараха 30 000 гласа, а хората на Доган – 29 000, като си разделиха по два мандата. Две години по-късно гласовете за Доган буквално се „стопиха“ – за тях са гласували едва 3300 души. В същото време подкрепата за ДПС се вдига до 42 000 гласа, а „Прогресивна България“ взима 19 000 гласа. С други думи, ясно се вижда как са се разпределили онези 25 000 гласа, които изчезнаха. Повече от ясно е, че едва ли догматичните последователи на Доган са се отрекли от него по „съвест“, а по-скоро са били преразпределени между ДПС и „Прогресивна България“.

Ако Кърджали е случайност, то другите области в Северна България затвърждават този модел, а христоматиен пример е Разград. На изборите през 2024 година АПС громи всички със 17 500 гласа. Втори са ГЕРБ със 7000 гласа, а ДПС има по-малко от 3000.

На вота от неделя АПС се срива до 2500 гласа, а „Прогресивна България“ взима 18 000 гласа. ДПС също има съществен ръст – до 9000 гласа, но остава далеч втори, а ГЕРБ намалява до 5200 гласа.

В Силистра картината е аналогична – „Алиансът за права и свободи“ е първа политическа сила с 11 хиляди гласа, а втори са ГЕРБ с 10 хиляди. ДПС получава 3500 гласа. Година и половина по-късно АПС има 2800 гласа, а „Прогресивна България“ – 20 000. ДПС получава 8000 гласа, а ГЕРБ – 6000. На предишните избори в Търговище и Шумен ДПС бяха пред АПС, но и там подкрепата за партията на Доган е стопена за сметка на тази за формацията на Румен Радев.

Гласовете за АПС от Турция също „изчезнаха“. През 2024 година те получиха близо 30 000 гласа, а ДПС – Ново начало – 13 000. ПП-ДБ бяха с 1000 гласа, а ГЕРБ – с 665. Ограниченията в секциите сериозно намалиха броя на гласувалите в южната ни съседка, като гласовете за АПС се свиха до под 6000. ДПС повиши резултата си до 15 000. В същото време „Прогресивна България“ извади впечатляващите 5000 гласа.

По сходен начин стоят нещата и в секциите в Пловдив област, както и в Пловдив град.

Особено впечатление правят секциите в Столипиново и Шекер махала. На изборите през последните години ДПС и ГЕРБ си поделяха избирателите в етническите махали, но на тези избори абсолютен хегемон е „Прогресивна България“, като има секции, в които в урните има над 60–70% гласове за тях. Втора политическа сила е АПС, трета – ГЕРБ, а ДПС почти няма секция, в която да има повече от 10 гласа.

Така въпросите около „гласовете“ на Доган отварят още повече питанки. На първо място – защо Доган „би се лишил“ от тези гласове, които евентуално биха му осигурили парламентарно участие? На второ – срещу какво е дадена тази подкрепа, която на практика осигурява мнозинството на Румен Радев в парламента? Възможно ли е да видим част от служебните министри, като Хасан Адемов или Корман Исмаилов, трайно във властта? Тази хипотеза още повече се засилва от факта, че Гълъб Донев вероятно ще бъде председател на Народното събрание.  Също така – мисли ли се обща стратегия и общи кандидати на местния вот в Кърджали, Разград, Търговище и други населени места със смесено население? И не на последно място – какво ще е бъдещето на отнетите т.нар. „Сараи на Доган“?

Още с обявяването на Министерския съвет вероятно ще имаме отговор и на всички останали въпроси, включително и как ще се разпределят порциите на властта…