Актьорът и режисьор Рутгер Хауер издъхна на 75-годишна възраст. Както съобщава Variety, той починал в дома си в Холандия на 19 юли след кратка болест. Според агента на актьора Стив Кенис погребението на Хауер се е състояло днес. През 1988 г. Хауер е удостоен със Златен глобус за най-добър актьор заради ролята му във филма Sobibor Escape. Той става най-известен с филма Blade Runner.

По време на кариерата си Хауер участва в повече от 150 филма. Русият, синеок, висок и красив холандскси актьор Рутгер Хауер си спечели международна репутация с всякакви роли – от романтични и екшън герои, до коварни злодеи. Син на актьори, Хауер е роден в Брукелен, Холандия. Тъй като родителите му често пътуват по турнета, Хауер и трите му сестри са отгледани от бавачка. Склонен към непокорство по време на детството си, Рутгер обича да нарушава правилата и порядките в училище и често се забърква в неприятности. Дядо му е бил морски капитан, и когато става 15-годишен, Хауер избягва от дома си и работи една година на товарен кораб. Както своя прадядо, Хауер е далтонист, поради, което не може да продължи кариерата си като моряк.

При завръщането си, младежът се записва във вечерно училище и започва работа в строителството. Когато отново напуска училище, родителите му го записват драматична школа. Въобразил си, че е поет, Хауер прекарва времето си в писане на стихове и обиколки на амстердамските кафенета, вместо в учене. Изключен е за отсъствия и за кратко служи във военната авиация. Решил, че военния живот не му харесва, Хауер успява да убеди командирите си, че не е съвсем нормален и за известно време е изпратен в специален дом за хора с психически проблеми. Мястото е неприятно, но Хауер остава там докато убеди военните лекари, че за армията ще е по-добре да се отърве от него. Това е първата му голяма роля и той я изиграва изключително добре.

Отново се връща в актьорското училище и след като го завършва, започва работа в "Noorder Compagnie" (1967-73), театрална група, която пътува из Холандия и носи изкуството на театъра в най-малките селища.Бил е директор, отговорник за костюмите и преводач (той адаптира „За мишките и хората” на Стайнбек за сцената). Там през 1968 среща голямата любов на живота си Инеке, талантлива художничка и скулпторка.

Слкючват брак през 1985. Дебютът му в киното е през 1969 с „Monsieur Hawarden”, но сцените в които участва отпадат при окончателния монтаж. Същата година, става много популярен с участието си в ТВ сериала „Floris”. Това е и началото на дългото му творческо сътрудничество с режисьора Пол Верховен. През 1973, звездата на Рутгер изгрява и на европейската филмова сцена с филма на Верховен „Turkish Delight”. Базиран на предизвикалия много спорове роман на холандския писател Ян Волкерс, филмът е номиниран за Оскар в категорията за най-добър чуждоезичен филм през 1974. Американското приключение на Рутгер започва през 1981, където заедно със Силвестър Сталоун играе в „Нощни ястреби”. Това е филмът, който привлича към него вниманието на американската публика.

Рутгер вече вижда нови възможности пред себе си и наема известният преподавател по диалог д-р Робърт Ийстън, за да го научи да говори американски-английски без следа от европейски акцент – и с това става единственият европейски актьор в състояние да играе американски герои. Година по-късно играе с голям успех трагичната роля на клонинга Рой Бати в 'Блейдрънър' на Ридли Скот.

Филмът се превръща в класика на жанра, а първата му версия влиза в Националния Филмов Архив към Библиотеката на Конгреса. През 1982 Хауер се представя отлично като Алберт Шпеер в 'Inside the Third Reich', и отново доказва на публиката способността си да играе трагични герои. Хауер е един от малцината световно успешни актьори, които имат фенове както сред зрителите на екшън блокбъстери, така и сред ценителите на арт-киното.През 1985, той играе в магическия средновековен филм на Warner Bros. 'Ladyhawke' с Мишел Пфайфър. Същата година се снима и в 'Плът и кръв”, който печели две холандски награди "Gouden Kalf", за най-добър филм и режисьор. Това си остава и до днес последният му филм с Пол Верховен. Следват две важни роли: зловещият Джон Райдър в 'Стопаджията', и ловецът на престъпници, Ник Рандал в 'Wanted - Dead or Alive'. Вторият филм е първият му американски филм, в който на плаката името му е поставено над заглавието. През 1988 с ролята си на състрадателния руски офицер в минисериала на CBS 'Escape From Sobibor', Хауер е награден със Златен Глобус.

Ролята му на бездомника в „Легенда за светия пияница” на Ермано Олми, му носи наградата за "най-добър актьор" от международния филмов фестивал в Сиатъл през 1988. Филмът получава и други престижни награди като Златен лъв във Венеция, а през 1990 е избран от японската публика за "Най-добър филм на годината". В края на '80-те Рутгер влиза в списъка на 50-те най-доходоносни актьори на важното за шоубизнеса списание "Hollywood Reporter".

След останалите му филми са още 'Сляпа ярост', 'Salute of the Jugger', 'A Breed Apart', 'Surviving the Game', 'The Beans of Egypt, Maine', 'Mariette In Ecstasy' и 'Амелия Йърхарт: Последният полет”, с Даян Кийтън. През '90-те Рутгер все по-често предпочита да работи в независимото кино и да играе необичайни и странни герои През 1992 списание "People" го включи в списъка си на 50-те най-сексапилни мъже. През 1994, когато навърши 50, отново бе номиниран за Златен Глобус за ролята си във филма на 'Fatherland'. През април 1999 Рутгер получи холандската награда за "Най-добър актьор на века", и това събитие бе отбелязано от холандската телевизия, като цял ден без прекъсване бяха излъчвани само филми с негово участие.