На 25 август  2005 година вечерта голяма част от вестниците в България /тогава информационните сайтове все още са екзотика/ са спрени от печат. Или поне тези с по-късен график. Спешно се налага да се смени водещата статия.  Новина №1 на следващия ден е убийството на президента на ФС „Локомотив Пловдив”  и бос на ВАИ Холдинг Георги Илиев. 

Една от емблемите на прехода е разстрелян от снайперист  в открития бар на „Мултиплейс” в Слънчев бряг.  Главният, както го наричат, пристига с приятели след победата на „Локомотив” (Пд) над  ОФК „Белград” , за да празнуват.  Преди това той е влязъл в съблекалните на стадион „Нафтекс”, за да поздрави футболистите. Минути след като, пристига в Слънчев бряг, Георги Илиев става от сепарето, за да говори по мобилния си телефон. Точно този момент е избран от снайпериста, скрит в отсрещния хотел, за да произведе фаталния изстрел.  Илиев е прострелян в сърцето. Бодигардовете му и негов приятел от Пловдив веднага го откарват в поликлиниката в Слънчев бряг, но той издъхва преди да стигнат до медицинското заведение.

14 години по –късно екзекуцията продължава да е забулена в мистерия, а версиите за причините, довели до смъртта на Георги Илиев не намаляват. Наред с версиите, покрай всяка годишнина, се появяват и различни митове, свързани с убийството. Последния е, че самата Баба Ванга предрекла трагедията, години по-рано. Но тъй като е ясно, че в България не се случва нищо, което да не е предречено от гадателката , това едва ли е изненада за някого.

Основната версия е, че убиец на Илиев е Васил Арарски, по-известен като Райко Кръвта. Според властите Илиев и Арарски са имали спор относно кой да оглави пазара за наркотици в югозападна България. Райко Кръвта е убит няколко месеца по-късно. През годините като поръчители също се спрягат  Златко Баретата, Пешо Сумиста, Очите, Кръвта, Вендузата, Буята, украинецът Олег Ищенко.

Пушката „Аншуц“ 22-ри калибър, с която е бил застрелян Георги Илиев, се съхранява в МВР.

Преди погребението на Георги Илиев възниква спор между вдовицата му Мая Илиева, майка му и сестра му. Мая заявява, че желанието на боса на „ВИС 2“ и „ВАИ холдинг“ е трупът му да бъде кремиран. Майката и сестрата са твърдо против и смятат, че Илиев трябва да бъде погребан в родния му град Кюстендил и останките му да бъдат положени до тези на брат му. В края на краищата Мая Илиева кремира трупа на съпруга си. Част от прахта е предадена на майка му, втората част е запазена от вдовицата – Мая, а третата е положена в Софийските централни гробища.