Александър Везенков не скри своето разочарование от малкото възможности, които получава в дебютния си сезон с екипа на Сакраменто Кингс. Българският национал заяви, че ситуацията за него не е идеална, но допълни, че това не първата трудност, пред която се е изправял. Крилото, което се възстановява от контузия в глезена, говори пред Eurohoops.net за адаптацията си в най-силното първенство на света.

„Със сигурност първата година е много сложна, особено за опитен играч, който е учил различен баскетбол. Ако си на 17 или 18 години и дойдеш в лигата, се приспособяваш по-бързо към нейните стандарти. Вярвам, че имах някои солидни представяния. Когато получавах достатъчно игрово време, успявах да помагам на отбора. Със сигурност ситуацията не е идеална за мен и това, което аз мога да покажа, но в моя живот съм се научил да се боря. Това няма да е първият път, в който срещам проблеми и няма да бъде последният. Когато получа възможност, се опитвам да помагам. Шансът не трае 3 или 5 минути, или в това дали ще вкараш единствената стрелба, която можеш.“

„Не съм на възраст, в която могат да ме оценят заради една стрелба, но също така съм професионалист и трябва да го направя. Имаше моменти, в които не разбирах какво се случваше. Въпреки това се опитвам да остана позитивен и да работя здраво, защото когато има толкова много мачове, времето е ограничено. Играя в НБА и се чувствам благословен. Трябва да се бориш, няма друг начин", допълни той. 

„В НБА не им пука дали си Везенков или Василие Мицич. Няма да станеш следващият Янис, Йокич или Дончич, защото те са в друга категория. Някои хора са гледали повече мачове в Евролигата, но това не ги интересува, започваш от нулата. Можеш да се почувстваш пренебрегнат или че заслужаваш повече възможности.“

„Трудно е, това е нещо, което трябва да приемеш. Или го правиш, или не. Може да ме попиташ защо 28, 29-годишен играч след токова силен сезон на професионална и отборно ниво отива някъде и приема да не играе. Има го и егото и чувството, че не получаваш достатъчно шансове. Трудно е да си далече от хората, които обичаш. Или успяваш, или не“, завърши Везенков.