Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия, или групата на „пестеливите“ държави, предупредиха, че могат да блокират споразумението за бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г., съобщи в. „Файненшъл таймс“, цитиран от БТА.

Това ще стане, ако не бъдат договорени съкращения на разходите в размер на стотици милиарди.

В писмо, подписано от лидерите на шестте страни, с което изданието се е запознало, се настоява за значително намаляване на планираните разходи в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР).

 

Това подчертава разногласията между страните членки за новите приоритети на ЕС в разходната му политика, сред които са отбраната и подкрепата за изпитващата затруднения европейска индустрия, която се конкурира с фирми от Китай и САЩ. Същевременно традиционните направления като земеделието и развитието на по-бедните региони продължават да поглъщат голяма част от предвидените в бюджета средства, отбелязва „Файненшъл таймс“.

„Бюджетът на ЕС трябва да бъде реформиран из основи. Трябва да направим избор“, се казва в писмото.

„Ако бюджетът не бъде намален със стотици милиарди, тази година няма да има споразумение“, заяви дипломат от една от подписалите го шест държави.

Шестимата европейски лидери настояват средствата да бъдат пренасочени към отбрана и иновативни компании в отговор на нарастващите предизвикателства пред икономиката и сигурността. Те настояват и за намаляване на финансирането за земеделските производители и по-бедните региони, които обичайно получават около две трети от бюджета на ЕС.

Европейскиият бюджет за периода 2028-2034 г. трябва да бъде одобрен единодушно от всички 27 страни членки. Ултиматумът на шестте държави противоречи на поетия през юни ангажимент от европейските лидери да постигнат споразумение до края на годината. Предстоящите избори във Франция, Италия, Испания и Полша обаче могат да усложнят преговорите.

 

Бюджетът на ЕС се финансира основно чрез вноски от държавите членки, като шестте страни, подписали писмото, осигуряват около 40 на сто от приходите. Те настояват за значително намаляване на предложената от Европейската комисия обща сума от около 2 трилиона евро. Позицията им отразява и усилията за ограничаване на държавните разходи на национално равнище.

Ирландия, която в момента председателства Съвета на ЕС, трябва да представи компромисно предложение до средата на октомври. Правителството в Дъблин ще трябва да съгласува исканията на най-големите нетни вносители в бюджета с позицията на мнозинството държави, които настояват субсидиите за земеделието и средствата за регионално развитие да бъдат запазени.

Група от 17 държави (в нея е и България - б.р.) настоява финансирането за тези традиционни направления да бъде увеличено и общият бюджет да надхвърли предложените 2 трилиона евро. Някои от страните настояват също ЕС да емитира повече общ дълг, за да финансира увеличените разходи - идея, която Берлин и съюзниците му не приемат.

Франция, която е нетен вносител в бюджета на ЕС, но същевременно е най-големият получател на земеделски субсидии в Съюза, настоява за въвеждането на данъци на европейско равнище, с които да бъде финансирано увеличението на разходите.

Европейската комисия предложи чрез подобни налози да бъдат събирани около 60 милиарда евро годишно. Сред предложенията са по-високи вноски от системата на ЕС за търговия с емисии, мита върху внос на въглеродно интензивни стоки, данък върху нерециклираните електронни отпадъци, акцизи върху тютюневите изделия и налог за големите компании.

Всяко от тези предложения обаче среща съпротива, тъй като данъчното облагане до голяма степен е в националните компетенции на всяка държава, от които правителствата не желаят да се отказват в полза на Брюксел. Дипломати от ЕС също предупреждават, че тези мерки няма да осигурят достатъчно приходи за покриване на всички разходи на Съюза.