Социалната система трябва да бъде подредена около нуждите на човека, а евентуално кодифициране на социалното законодателство трябва да направи мерките по-разбираеми за човека, който има нужда от тях. Това заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова по време на обществена консултация на тема „Предизвикателства и рискове пред кодифицирането на законодателството в областта на социалната подкрепа и отражението му върху адекватността на социалните плащания“, организирана от Икономическия и социален съвет.

„Когато човек има нужда от подкрепа, въпросът не е дали има право на такава. Въпросът понякога е кой закон се прилага? Коя институция отговаря? Какви документи са необходими?“, подчерта Ефремова. Според нея за държавната администрация това е много стройна законодателна архитектура, но за човека са процедури и необходимост сам да разбира системата, която би трябвало да работи за него. „Целта ни е не човекът да познава системата, а системата да разпознае, че той има нужда от подкрепа и каква може да му бъде предоставена“, допълни тя.

Министър Ефремова припомни, че в момента по осем закона се предоставят 59 вида социални помощи. Към тях се добавя Кодексът за социално осигуряване, в който са регламентирани социални пенсии, добавки и помощи, които не са обвързани с осигурителен принос. „Системата за социална подкрепа се разраства през годините, но колкото повече средства се отделят, пропорционално нараства и неудовлетворението и усещането, че помощта не е достатъчна“, заяви Ефремова. Тя цитира данни за предоставената подкрепа през годините.

През 2020 г. със социални помощи са подпомогнати около 340 хил. лица и семейства, а през 2025 г. броят им достига 427 хиляди. Финансовият ресурс, осигурен за тях, нараства с 87%. През 2020 г. финансова подкрепа са получили над 665 хил. хора с увреждания, а пет години по-късно броят им достига 733 хил. Разпределеният ресурс от 472 млн. лв. достига 879 млн. лв., т.е. ръстът е над 86%. През 2020 г. ползвателите на лична помощ са около 26 хил. души, а през 2025 г. – 76 хил. Финансирането се увеличава от 202 млн. лв. до 1,2 млрд. лв.

„Това не е само статистика. Това показва, че обществото очаква от държавата все повече и по-разнообразна подкрепа. Ние трябва да отговорим на това очакване не само с повече средства, а и с по-добре организирана система“, категорична е министър Ефремова. Тя цитира и данни за подкрепени семейства по Закона за семейните помощи за деца. През 2020 г. са предоставени 505 млн. лв., с които са обхванати около 688 хил. деца и семейства. През 2025 г. ресурсът достига 660 млн. лв., а подкрепените деца и семейства са 771 хил.

Според Ефремова евентуален Кодекс за социална подкрепа може да постигне поне четири цели. На първо място е важно да има яснота за самия човек, който по-лесно може да разбере на каква подкрепа има право, какви са условията за нея, процедурата и сроковете за отпускането ѝ. На второ място е важно подкрепата да е достъпна, т.е. когато държавата разполага с информация, да я използва, а не гражданинът да се превръща в куриер между институциите. Това означава дигитализация и обмен на данни между институциите. Третата цел, която може да бъде постигната, е координация. „Социалната подкрепа не е изолирана от здравеопазването, образованието, пазара на труда и местната власт. Един човек може да бъде родител, човек с увреждане, да е безработен или да си търси работа. Неговият живот не е разделен на закони. Затова публичната подкрепа не трябва да губи цялостната картина за човека и семейството в уязвимо положение“, подчерта министърът. Четвъртото, което се цели с Кодекса за социална подкрепа, е предвидимост на публичния ресурс, т.е. колко средства ще бъдат необходими и какъв резултат очакваме да постигнем. „Добрата социална политика не се измерва в броя изплатени помощи и в броя на подкрепените хора, а дали човекът е получил възможност да промени ситуацията, в която се намира“, заяви тя.

Ефремова подчерта, че ново кодифицирано законодателство няма да бъде инструмент за ограничаване на правата на уязвимите хора. Целта на Кодекса ще бъде създаването на по-видими права и по-достъпна подкрепа за хората, които имат нужда от такава. Това означава да има яснота каква е целта на всяка мярка, какъв проблем решава и дали има ефект от нея.